Знаете ли че всяка трета българка е ставала жертва на домашно насилие, а всеки ден 10 европейки биват убивани в собствения си дом? Тази статистика бе разпространена в медиите дни след поредното жестоко убийство.
На 29 октомври 26-годишният Викторио Александров уби 23-годишната си приятелка – Дарина. Часове по-късно застреля общото им дете и направи опит за самоубийство, но с това не можа да се справи. Куражът не му стигна да посегне на себе си, но пък му стигна, за да отнеме два невинни живота. Това не е първият такъв случай и за съжаление няма да бъде и последния.
За домашното насилие, било то психическо или физическо, много е изписано и изговорено. Насилници винаги ще има, както ще има и жертви. Много жени живеят във всекидневен ужас. Те са бити, унижавани и психически смачквани. Наричани са курви, парцали и боклуци. Лекували са не една и две рани. Обиждани и мачкани, те продължават да живеят със своя насилник. Вярват и се надяват, че нещата ще се променят. Молят се мъжете им да спрат да пият и да станат по-добри. Срамуват се да разкажат на някого за това, което се случва зад вратата в дома им. Не искат да споделят нито с родителите си, нито с приятелите си.
Търпят и преглъщат сълзите си в името на децата, а не се замислят, че на тях най-много вредят. Децата не са нито глухи, нито слепи. Те разбират какво се случва у дома и не искат да живеят с родители, които постоянно се карат, а понякога дори и удрят.
Жените не трябва да търпят. Трябва да проумеят, че ако сами не си помогнат, няма кой друг да го направи вместо тях. Мълчейки, самите те се превръщат в не по-малко виновници от самите насилници. Примирявайки се, ти самият също ставаш насилник, защото причиняваш болка както на себе си, така и на близките си.
Замисляли ли сте се колко много жени има, които са превърнати в подчинени индивиди. Те не работят, а си седят вкъщи и се грижат за домашния уют. Не излизат с приятелки, не се виждат и с роднини и близки. Те са затворени сред четирите стени на своя дом и единствената воля, която изпълняват, е тази на мъжа си. Когато нямаш социален живот, лесно можеш да попаднеш в капана на насилника. Ти загубваш връзка с реалността и трудно започваш да различаваш добро от зло, правилно от грешно. Първо се откъсваш от работната среда, а след това – от всичко останало. Без финансова сигурност и връзка с околния свят лесно ставаш жертва на манипулация. За много кратък период се превръщаш в безпомощна кукла в ръцете на опитен кукловод. Започваш да правиш всичко, което ти казват и не само не се съмняваш в думите му, но приемаш всичко за правилно. Вярваш, че така ще те обича повече. Спираш да общуваш с мъже, за да не ревнува половинката ти. Отказваш всички срещи с приятели, за да не му се набиваш на очи. Все пак твоето място е у дома – там, където винаги може да те намери.
Не знам дали с тези думи ще помогна на някой да се осмели и да каже: Стига! Така не може! Не трябва да позволявате никой нито да ви обижда, нито да ви подценява. Трябва да се вгледате по-внимателно в своя живот и живота на близките ви. Признаците за форма на подтисничество винаги са явни, но често се правим, че не ги виждаме. Нека не ги пренебрегваме!
Автор: Диляна Кочева
