Събрах всичките ти обещания и ги изтъках, за да служат като мое одеяло в моменти на копнеж. Изписала съм всички спомени, залепих всички лепкави бележки и истории за нас, за да не ми липсваш. Превърнах живота си в постоянна битка да продължа напред без теб.
Опитах се да търся прекрасни места и хора, мислейки, че вече ги открих, като се отделих от теб и реших да намеря свой собствен път за бягство. Разбрах, че съм загубена. Чувствах се сама у дома. Един дом никога не трябва да ме кара да се чувствам зле и безпомощна. Един дом не бива да ме кара да чувствам страх от загубата на някого. Домът трябва да е всичко, което ми предлага мир и спокойствие. Но защо този дом вече не е това, което беше? Може би, защото ти не живееш вече тук...
АКО СЕ ОГЛЕДАШ, ЩЕ ВИДИШ КАК СИ ТРЪГВАМ ОТ ТЕБ
Трябва да запомниш, че ръцете ти бяха моето убежище и най-безопасното място на света, което имах. Твоето сърце винаги беше светлината, която можеше да направи дома ми по-чист и блестящ. Твоят смях беше музиката вътре в него. Твоите недостатъци бяха причината да направим този дом, в който си заслужава да живеем и да останем. Винаги! Но теб вече те няма...
Разбираш ли, мили мой, не можем да принудим някой да бъде наш дом завинаги. И все пак, вярвам, че този дом ще бъде от по-голяма сила за някой, който вярва и не се отказва. Този дом може да не е достатъчно силен, но бурите и ветровете скоро ще избледнеят. Този дом вече няма да бъде застрашен от тъмните облаци. Защото отново ще стане прекрасен и ще отвори вратите си за някой истински, някой добър и мил човек.
Знам, че трябва да разбера, че никога повече няма да споделяме този дом заедно. Ти не си човекът, с когото ми е писано да бъда, но ми липсваш...
Последната ми терапия бе свързана с намирането на най-безопасното ми място. Терапевтът ми ме попита дали има идеално място, където се чувствам най-добре. Дълго мълчах. Накрая, малко след като приключихме терапията, аз ѝ казах:
„Ръцете на моята следваща любов ще бъдат моят дом и най-безопасното място на света, защото чрез тях най-накрая ще намеря любовта, която търся дълго време...“
