Вече дори не става дума за любов или сърцебиене. Вече не става въпрос за обвързване или предателство. Не става въпрос дори за любов, страст или просто игра. Различното при съвременната любов е, че тя кара всеки да се чувства толкова заменим. Толкова лесно забравим. Все едно си за еднократна употреба.
И може би това е най-тъжната част. Забравили сме как да обичаме истински. Ето защо се чувстваме зле, когато някой, когото харесваме, внезапно спре да ни говори или изчезне. Ето защо се чувства като сърцебиене, въпреки че сме били влюбени.
Някой ни смята за специални, след което изведнъж решава да ни изхвърли от живота си, решава да ни замени, карайки ни да се чувстваме не толкова специални, колкото сме мислили, че сме. Това създава известна несигурност у хората. Това разклаща тяхната увереност. Изкривява мирогледа им за любовта.
И мисля, че затова съвременните запознанства са толкова трудни и затова хората вече не вярват, че ще намерят истинска любов. Може би затова се примиряват с "почти" връзки, защото по-добре да бъдат с някой ей така, отколкото да са сами. Предпочитат да имат няколко спомена и общи снимки, вместо да нямат нищо. Биха предпочели някой, който е почти с тях, отколкото да бъдат напълно сами. Предпочитат да се чувстват искани от време на време, отколкото изобщо никой да не ги иска.
Никой не желае да се чувства заменим, никой не желае да смята, че не е бил достатъчно добър във връзката си. И дори ако се научите да мислите по друг начин, да спрете да се обвинявате, да разберете, че грешката не е във вас, защото за танго са нужни двама, дори тогава все още ще ви боли, когато видите заместника си. Все още ще ви боли да видите човека, с който сте прекарали част от живота си, да държи ръката на друга. Нормално е да ви боли и да разбие сърцето ви.
Но единственото, което ни държи, е надеждата, че един ден ще намерим някой, за когото ще бъдем незаменими. Че един ден ще намерим човека, който да ни докаже, че заемаме специално място в сърцето му. Един ден ние ще бъдем нечий дом и ще бъдем истински обичани!
