"Ако обичаш истински някого, дори да има милион причини да си тръгнеш, трябва да потърсиш една, за да останеш". Лъжи, лъжи и пак лъжи.
Може би, ако наистина обичаш някого и имаш милион причини да си тръгнеш, ще събереш цялата си воля и сила и ще го направиш. А онази една причина да върви по дяволите. Не е нито красиво, нито здравословно връзката ви да причинява само болка и проблеми. Любовта не е ли великата сила, възпявана през вековете, която носи щастие, опиянение и прекрасни мигове? Нима никой не е споменал за счупените чинии, размазания грим и драматичните разговори до изгрев слънце?
Може би просто връзките ни бива да бъдат толкова трудни. Не могат да бъдат и перфектни, знам. Винаги ще има спорове и неразбирателства, но една истинска любов не бива да стига до точка, в която повече разрушава душата, от колкото да я съгражда. Не бива да те изморява, а окрилява. Не бива да вехне, а да цъфти.
Затова, когато любовта боли твърде много и е повече изпитание, от колкото радост, може би трябва да си тръгнеш. Просто загърбваш всички години и спомени, защото те не са "твоето нещо". Никой няма нужда да прекара бъдещето си в спорове и скандали, вместо в обич, грижа и смях. А това ще се случи неизменно. Затова понякога да обичаш значи да си тръгнеш.
