Ако се влюбиш в някого, който не ти отговаря със същото, не бъди строг със себе си. Не си виновен. Просто любовта не е избрала да остане в сърцето на другия.
Ако някой се влюби в теб, но ти не го обичаш, бъди поласкан, че любовта е почукала на твоята врата, но внимателно и нежно откажи този дар, на който не можеш да отвърнеш със същото.
Не търси изгода, не причинявай болка. По това как се отнасяш към любовта можеш да съдиш за това как се отнасяш към себе си. Сърцата на всички ни чувстват еднакво и болката, и радостта, независимо от различния живот, който водим, или различните пътища, по които вървим.
Ако се влюбиш в някого и той се влюби в теб, а след това любовта реши да ви напусне, не се опитвай да я върнеш или да търсиш вина. Остави я да си иде. Имало е причина, имало е смисъл. Ще разбереш, когато настъпи часът. Помни, че НЕ ти избираш любовта. Любовта избира теб.
Понякога е хубаво да вървиш сам, зависи колко дълго продължава... Понякога е хубаво да вървиш с някого, зависи, колко е близо до теб...
Понякога е хубаво да знаеш, че някъде там има човек, който може да те разбере само като те гледа в очите. Без нито дума. Дори и без докосване...
И докато поемеш дъх всичко вече се е случило...
"Страници от Рая, Дневниците", Радослав Гизгинджиев
