Отне ми доста време да стигна до тук. Трябваше ми много самоанализ, депресия и пресъздаване на цялото ми същество, за да мога да кажа това. Трябваше да науча коя съм без теб. Прекарах толкова дълго време като част от нас, че цялата ми идентичност се въртеше около това. Но е време да изхвърля парчетата, останали забодени в сърцето ми, когато се счупихме.
Моята градина вече няма да бъде замърсена от твоите лъжи и колебания. Не, през 2020 ще намеря светлината в себе си и ще отгледам най-красивите цветя в душата си. Твоят гняв вече няма да ме консумира. Вече няма да треперя от тревожност, чудейки се коя твоя версия ще получа тази вечер.
Иска ми се да ти кажа какво беше за мен и защо трябва да останеш в 2019 година. Иска ми се да знаеш колко драматично и безпомощно бях влюбена в теб. Но това е нещо, което никога няма да разбереш, докато не го усетиш.
Обещавам никога да не ставам като теб. Обещавам да не играя с невинно сърце по същия начин, по който ти се подигра с моето. Надявам се да имам силите да превъзмогна старите рани, за да не се превърна в чудовището, което виждам в теб. Засега ми е достатъчно, че най-накрая стигнах до своята преломна точка.
С няколкото оставащи дни на 2019 година искам да ти кажа последно сбогом. Краят на годината, края на едно десетилетие, края на твоята глава в моята книга. Ще запазя страниците, но историята е написана и затворена, а аз имам още много неща за разказване през този живот.
