Няма какво да се лъжем. Истината е, че много често при разделите партньорите се страхуват от това с кого ще бъдат заменени. Единият от двамата може да изпадне в дупка и дълбоко отчаяние питайки се: "С какво не бях достатъчно добър?".
От тук следва мъчителен период на отказ любимият да бъде пуснат да си отиде, а дори и да си е отишъл, другият все още упорито е заседнал по средата, без тенденция да продължи напред скоро. Това е емоционална кукичка, особено ако се е случило така, че ти си този от когото са си тръгнали. Егото и себеоценката може би са пострадали сериозно, особено ако винаги са били слабо звено.
Ако си разчитал на партньора да те утвърждава и зачита, без ти самият да си вярвал в собствената си значимост, ситуацията със сигурност ще е болезнена и въпросът "С кой ще ме заменят?" няма да излиза от главата ти. Много често това е замаскирано под фасадата на твърдението, че още обичаме бившия си партньор и не бихме искали да го пуснем, не можем да си представим живота без него.
Това е поведението на зависим човек-жертва, който не се чувства добре сам със себе си, който страда от ниско самочувствие и понякога дори развива болезнена ревност, желание за притежание. Ще мине време, бившият партньор може да бъде преодолян, но ще дойде следващ и ако не са решени вътрешните конфликти ситуацията ще се повтори. Защото несигурният в себе си партньор си остава несигурен и това тежи, независимо в какви отношения попада. Дори и партньорите да са различни, това винаги ще е отрова за връзката.
Затова стоп. Спри и помисли. Има толкова много хора навън. Ако аз не мога да те направя щастлив, а явно и ти мен, най-добре е да продължим пътя си напред и да не си причинявам повече болка. Ти ще срещнеш някой по-хубав, по-добър, по-успешен или с нещо "по" в някое отношение. Или в твоите очи ще бъде така. Винаги ще има някой "по".
Аз го приемам и го разбирам, и ти пожелавам щастие, както на теб, така и на мен, защото и двамата го заслужаваме. Вече не се страхувам, че ще те изгубя, защото нито ти си мой, нито аз твой и всеки е свободен да потърси щастието си и да продължи по пътя си.
Само за едно ще те помоля, остави ме да Бъда.
Автор: Барбара Пейчинова, highviewart.com
