- Какво те накара да дойдеш?
- Любопитство.
- А какво ще те накара да останеш?
- Пак любопитството.
Усмихна му се. Излизаха за трети път и нито един от двамата не показваше, че всеки път е тук, за да бъде нещо повече за другия. А знаеха. И двамата бяха наясно, че се привличат. Имаха нужда от срещите си.
- Какво ти харесва в мен?
- Неудобен си. Различен, но не в онзи клиширан вариант. Неудобен си, защото не ми даваш да те прочета. Идваш, отваряш ми страница, поглъщам я на един дъх, искам следваща и следваща. Но ти - не. За днес само толкова.
- А ако ти кажа, че ти си същата? Приличаме си и го правя, защото знам, че искаш точно това.
- От самото начало го знам, но отново не те разбирам...
- Да предположим, че хората са книги. Срещала ли си някога хора, които са като любимата ти такава. Усещането, което ти носят, е същото. Все едно е написана за теб - прочиташ я на един дъх, а след това се чувстваш като у дома си.
- Да...
- И когато приключиш с тази книга, какво си пожелаваш?
- Да бях я прочела по-бавно... Искам всеки следващ път, в който я отворя, да усетя същото, както първия. Искам да я бях открила по-рано. Искам да знам къде е била досега, защо не е идвала, къде ме е чакала. Само на мен ли действа така или и на останалите, в чиито легла е била, чиито ръце е докосвала, в чиито сърца се е намествала, дали е предизвиквала същото трептене?!...
- Искаш ли да ме четеш бавно?
- Нямам търпение.
***
Откъс от книгата "Чуй ме" на Силвия Крумова.
Почти на 30, тя представя себе си като дете, което обича да се забавлява и обожава живота до безкрайност. Непрекъснато го затрупва с въпроси, а той така и не се уморява да й отговаря по милион различни начини. Последния път, в който го пита „какво ще ме направи щастлива и пълноценна“, превръща хобито й в професия. От малка обича четките, а сега има възможност да твори с тях не само върху бял лист. Дете на Уран, но се учи да живее на всички планети. Обича космоса, мистичното и пътуването. Мечтае за свят с повече емпатия и любов. Живее за думите и силата, които имат. Вдъхновява се от възможността чрез тях да записва уроците, чувствата и мислите на сърцето си.
