Ежедневието ти бавно се е превърнало в схемата: Седмица-Работа-Вкъщи-Уикенд-Евентуално излизане и в един момент това е спряло да ти прави впечатление. Рутината и зоната на комфорт до толкова са обзели живота ти, че смисълът да ги променяш изглежда някак нелогичен.
Но в един прекрасен ден всичко изведнъж става различно. Срещаш някого - непознат, чаровен, привидно загадъчен и много заинтересован от теб. Може да ви е срещнал общ познат, общо любимо място или членувате в тематични Facebook групи.
Няма значение как сте се срещнали, важното е, че се е случило.
Общуването започва леко, непринудено, в началото от твоя страна от вежливост и леко прикрито любопитство. Непознатият неусетно започва да изглежда близък до теб и твоя вътрешен свят, усещаш, че може да му споделиш почти всичко, общите ви теми и възгледи ви сближават. Поне привидно.
Разбираш, че е имал подобни терзания в миналото като теб, пиете кафето си по един и същи начин и обожава да си прави маратони с любимите фентъзи сериали, които си започнала да гледаш и ти. От любопитство. И почти като на шега. Препоръчваш му книга. Скоро е прочел няколко на същия автор и това се превръща в нова, поредна обща тема.
Той ти отделя толкова много време без значение дали е осем сутринта или единайсет вечерта, че в един момент осъзнаваш, че можеш винаги да се опреш на рамото му за съвет, подкрепа или просто да си поплачеш за някоя стара любов.
Пита те как се чувстваш и как е минал денят ти и не пропуска да направи комплимент за снимките ти - дори и за онези, на които съвсем на изглеждаш добре. Споделя ти вълненията от ежедневието си, но винаги е готов да ти разкаже някоя невероятна история от още по-невероятния си живот или да ти разкрие една от своите екзистенциални кризи, които някак много напомнят на твоите.
Времето се превръща в абстрактно понятие, когато говориш с него или си пишете дълги, емоционални фермани. Винаги ви идва наум да разисквате сложни и дълбоки теми в неделя вечер, игнорирайки елегантно факта, че утре и двамата сте от рано на работа.
И ежедневието се превръща в един цветен душевен карнавал, подплатен с малко тъмни нюанси на неизвестното. Защото колкото и да споделяте времето, терзанията си и радостите си, ти имаш едно натрапчиво усещане, че всъщност знаеш твърде малко за него. И навярно си напълно права. Ако срещите ви са редки и той предпочита да си кажете всичко по-съкровено по телефона или в чата, нещо не е ок.
Красивите признания и дългите нощни разговори не могат да ти дадат ясната представа за това кой всъщност стои пред теб. Неговите действия са онази важна част, която прави пъзела на истинските намерения цял.
Думите имат силата да свалят звезди и да организират пътешествия до безброй галактики, а действията са перфектната противоотрова срещу идеализирането и заблудите.
Може би се чувстваш като истинска късметлийка, че някой най-сетне се отнася с теб така, сякаш нищо друго не го интересува, може би това е истински триумф за егото ти и подклажда хиляди очаквания за това как биха се развили отношенията ви и дори те блазни мисълта да прекрачиш границата между хипотетичното приятелство и разтърсващия любовен романс...
Но сърцераздирателните обяснения за твоята душевна красота, опитите за поезия, доброволната роля на приятел на разположение 24/7 и невинните намеци за друг тип чувства не бива да се приемат за чиста монета, ако са поднесени от някого, който погледнато реалистично почти не познаваш.
Идеята на бъдеш "вечна" муза на един объркан, самотен и търсещ вдъхновение мъж сигурно ти се струва интересна, необичайна и вълнуваща, но не бързай да се влюбваш.
Защото вариантът да си само една от многото музи не е изключен. Или вероятността всичко да си остане платоничен микс от несигурни чувства, липса на каквито и да е реални действия и празни приказки (скрити зад приятелство).
А ти едва ли искаш да губиш време, надежди и енергия в неясни каузи с неясно развитие.
Успокой емоциите, премахни усещането за дежа вю и носталгията по хлътванията в гимназията и не се влюбвай в някой само защото ти е обърнал малко внимание.
Времето на парфюмираните писма и телефонната любов отмина. Съжалявам, че ще трябва да ти го припомня, но е за твое добро.
