той прошепва обичам те
само когато плъзва ръцете си
под ластика на
бельото ти
това е моментът в който трябва
да осъзнаеш разликата
между желанието и нуждата
може да желаеш това момче
но със сигурност
нямаш нужда от него
убедена съм че съм те превъзмогнала. толкова съм сигурна че има утрини когато се събуждам с усмивка на лицето и ръце притиснати една о друга в благодарност на вселената че те е изсмукала от мен. благодаря на бога се провиквам. слава богу че си тръгна. не бих била империята която съм днес ако ти бе останал.
но понякога.
понякога има нощи в които си представям какво бих направила ако ти се върнеш. как ако влезеш в стаята в същата секунда всяко ужасно нещо което някога си правил ще изхвърчи през най-близкия прозорец и цялата любов ще се възвърне. ще се излее през очите ми сякаш никога не си е тръгвала. сякаш се е упражнявала да бъде тиха през всичкото това време за да приветства завършването ти с такава сила. може ли някой да ми обясни как. как дори когато любовта си тръгва. тя не те напуска. как дори когато съм отминала толкова далеч след теб. пак толкова безпомощно се връщам.
Откъс от "Мляко и мед", Рупи Каур. Хапливият стих на Каур дълбае безкомпромисно в раната на спомените. История на чувствата – поезията в „мляко и мед” е плашеща, но също така и всеобхватна, нежна и близка. Поезия, която говори на език, който много добре говорим, но отдавна сме забравили.