Не се страхувай, когато крещя, сърдя се или те обвинявам. Не се притеснявай, когато ти изпращам дълги мейли или съобщения, обяснявайки ти защо съм бясна. Не се притеснявай и когато почукам на вратата ти по средата на нощта, защото се чувствам наранена. Не се притеснявай и когато ме чуеш да плача в леглото, заради нещо, което си казал по-рано. Всички тези странности са признак на любов, крещят за твоето внимание и същевременно ти казват нежно "обичам те".
Но се притеснявай, ако един ден дългите ми словоизлияния станат кратки съобщения с по две думи. Притеснявай се, ако спра да се карам с теб, да чукам гневно на вратата ти или да плача. Защото това ще означава, че вече не си заслужава да се боря, а гневът и пламъците, които бушуваха в душата ми, вече са ледени парчета. Защото моето мълчание е много по-опасно от думите ми, то може да разруши много повече неща.
Виж, аз обичам думите – обичам да боравя с тях, да ги слушам, да ги усещам. Те излизат от сърцето ми, обрисуват душата ми и наистина влагам много в тях. Но мразя тишината. Чувствам се некомфортно "в компанията" на неизречени думи, стаили в себе си наранени чувства и забравени емоции. А моята тишина означава, че ти вече не заслужаваш моите думи.
