Да живееш има смисъл, когато има за какво. Когато има за кого...
Когато сутрин се събуждам пак с усмивка, защото на другата половина на леглото лежи моят любим мъж.
За добро утро освен чаша кафе, отново ще получа целувка. Ще чуя колко съм красива, макар още сънена и с рошава коса. Ще се чудя дълго коя рокля днес да сложа и накрая ще се облека само в любов. Любимата ми дреха.
И пак ще се усмихна! Защото има кой да види усмивката ми и да каже, че тя е най-прекрасното нещо на света.
И когато цял ден, затрупана с безброй задачи, пак за теб се сещам, познай какво?
В миг се появява онази твоя любима усмивка. Защото в мислите ми сме аз и ти. Как щастливи, влюбени, свободни, бягаме сами по плажа. Морето леко гали краката ни, а ние се държим за ръце. И никога не се пускаме, никога! Независимо какво има пред нас, винаги сме заедно, винаги!
И вечер, когато се прибера на онова най-мило място - нашият дом, пак ще се усмихна.
Ще се сгуша тихо в теб и ще си помълчим. Хубаво е!
После ще ти разкажа за деня си, ще разкажеш и ти. Ще си направим любимата вечеря и с две чаши вино ще се насладим отново на мига.
Ще си пожелая винаги да е така, защото малко трябва на човек да е щастлив...
На мен ми трябваш само ти, защото ти си моята усмивка, която ми е нужна, за да съм най-щастливият човек!
