Един хубав ден се изправих пред две възможности - да продължа да се преструвам, че всичко е наред или най-накрая да приема истината. Избрах истината. Реших най-накрая да отворя очите си за лъжата, в която живеех през последните месеци. Избрах да разбия собственото си сърце, защото знаех, че никога няма да ми кажеш истината сам. Аз избрах истината и заради това ти не избра мен.
7 ЗНАКА, ЧЕ ТОЙ НЕ Е ГОЛЯМАТА ТИ ЛЮБОВ
Бях планирала в главата си цялата ни връзка. Може би дълбоко в себе си съм знаела, че имаме „срок на годност”, защото животът е решил да се засечем само за малко. Въпреки това, винаги съм се надявала, че ще имаме щастлив край. Мечтаех тази наша любов, ако не може да продължи, то поне да завърши в мир, вместо в пламъци. Може би запалих клечката, но всичко, което ти направи, беше да седиш и да гледаш как гори мостът между нас…
Не знам какво очаквах от теб. Не знам защо си мислех, че някой, който толкова добре крие себе си, изведнъж просто ще се „пръсне по шевовете” от истина. Надявах се да съм означавала за теб повече, отколкото даваше вид. Надявах се, че ще можеш да обясниш как всичко е било просто недоразумение или грешка… Но не, ти принизи всичко, което е имало между нас, в нещо „забавно“. А аз така лековато разлях душата си пред непознат, който само ме е възприемал като добро прекарване…
Как двама души могат да имат толкова различни възгледи за споделено преживяване? Не мислех, че е възможно човек да се отдалечи толкова бързо, но явно е трябвало да го очаквам от теб. Винаги си бил толкова добър в изненадите.
Направих каквото можах, за да привлека вниманието ти, но никога не беше достатъчно. Денят, в който разбрах, че никога няма да бъдеш мой, вероятно е бил един от най-хубавите дни в живота ти. Отворих кутията на Пандора и никой от нас не можеше да направи нищо, за да я спре.
Накара ме да изглеждам като грешната и лудата. Накара ме да се почувствам виновна за това, че разбрах истината. Мисля, че заслужавах да знам, че никога не съм била единствената. Знам, че заслужавах обяснение и като цяло много повече от това, което получих на раздяла.
Не аз изгорих моста между нас, просто запалих клечка, за да се опитам да осветля нашите грешки. Никога не съм искал тя да изгори докрай, но ти не направи нищо, за да спреш пламъците…
