Когато хората казват, че „правят любов”, това наистина ме побърква. Толкова е неприятно, че дори не мога да пречупя езика си, за да го повторя. Ако трябва да съм честна, не съм сигурна кога точно отрих колко лъжовен е този израз… Дали беше благодарение на книгите? Или телевизията? А може би на разказите на приятели, които ми разказваха с пикантни подробности всяка своя „любовна” вечер.
Мили дами, любов не се прави! Тя се чувства, изстрадва, увековечава и какво ли още не, но със сигурност не се прави. Или поне не докато двамата сте голи, леко запотени и стенещи… Това е секс!
Никога не съм била от онези момичета, които чакат някой да ги „спаси”. От живота им, от злото по света, от себе си… Аз знам достатъчно добре как да се обичам. Не ме разбирайте погрешно, не казвам, че нямам нужда от любов и от човек до себе си. Казвам само, че понякога имам нужда просто от секс – добър, разтърсващ и страстен, като чаша силно кафе.
Момичета, моля ви, не принизявайте думата „любов” до първичните човешки потребности. Не се самозалъгвайте, че мускулестият красавец, който срещнахте миналата седмица, иска да ви „люби”. Не погубвайте истинския смисъл на „любовта”, за да можете да го намерите на по-късен етап от живота си…
