Не е твоя работа да ме направиш щастлива. Моя е. Твоя работа е да отвориш сърцето си и да ме допуснеш в него. Да бъдеш напълно искрен със себе си дали ме искаш там, за да бъдеш искрен и с мен. Да си напълно осъзнат за егото си и кога, къде и как то се активира. Да свалиш стените си. Да оставиш миналото зад теб и да не му позволяваш да влияе на отношението ти към мен.
Да знаеш какви са раните ти и да ми разкажеш за тях. Не е твоя работа да оправяш моите, нито аз твоите - но е наша отговорност да не постъпваме по начин един към друг, който знаем, че би ни наранил.
Да бъдем грижовни към местата по нас, които все още кървят и да сме всеотдайни и подкрепящи се по пътя към лечението им.
Не е твоя работа да ме направиш щастлива. Моя е. Единственото нещо, което искам, е да ме приемеш такава, каквато съм. Да ми позволиш да бъда чиста, гола, автентична. Да участваш в процеса на израстването ми, бъдейки в своя също. Да си осъзнат, че като хора ще изпитваме цялата гама от емоции и е наше право да им дадем излас, да ги изразяваме, да ги споделяме. Да не ги спираме.
Не е твоя работа да ме направиш щастлива. Моя е. Твоя работа е да си позволиш любов. Да се разтвориш в нея. Да ѝ позволиш да се случи, за да създаде за теб светът, от който имаш нужда и който вече е в теб.
Автор: Силвия Крумова, SilviaAmica
