Любовта невинаги е плавна и нежна. Всички сме държали сърцето си разкъсано и разбито след безброй раздели и падения, всеки следващ път по-опустошителен от предишния. Всички сме си задавали въпроса дали причината не се крие някъде в нас самите… Така че, спокойно можем да кажем, че вярата ни в любовта винаги е била малко компрометирана, на моменти по-несъществуваща от слънце в зимна буря.
Сигурно никога не сте си мислили, че любовта е нещо, което ще дойде без усилия; че ще сте озовете в истинска и чиста връзка от само себе си; че някой ще ви приеме въпреки всичките ви несъвършенства. Никога не сте си мислили, че ще срещнете някой, който ще ви види такива, каквито сте и ще ви обича пак толкова. Никога не сте си мислили, че случайна среща ще процъфти в „онази” любов, нали?
НАКАРАЙ МЕ ДА СЕ ЧУВСТВАМ ТВОЯ
Най-вече никога не сте си мислили, че любовта е толкова сигурна и обикновена. Че може да успокоява и овластява през най-тъмния ден и да вдъхновява да бъдете по-добра версия на себе си. Любовта е спокойствие и стабилност спрямо непостоянството и хаоса, които винаги ще се борят в душата ви. Тя е непоколебима и константна и ви кара да се чувствате у дома си.
Любовта не е в разгорещените спорове и постоянните битки за надмощие. Любовта не идва с предпоставки и изисквания, които определят дали сте достойни, или не. Любовта не е пътуване с влакче в увеселителен парк, което ви прекарва през еуфоричния връх до най-ниското. Любовта не е объркване и смесени сигнали, които се чудите как да разгадаете. Любовта не лежи будна през нощта, притеснена, че прави грешка. Любовта не е толкова неуловима и болезнена, както някога сте си мислили…
Любовта често идва неочаквано, по „терлици”, без да шуми и да създава урагани по пътя си. Може би точно затова много хора не я разпознават дълго време… Но запомнете, че винаги идва, независимо дали вярвате в нея, или нея. Точно както щастието обича тишината, така и любовта - спокойствието.
