Мислите, че любовта е феерия от емоции? Лирика, шум на ангелски крила и пеперуди в стомаха? Помислете пак или по-добре си дайте време, докато не се запознаете от първо лице с тази адска стихия...
Любовта е разхвърляна и грозна. Може да бъде с аромат на рози и кадифено мека, но няма как да не се убодете поне веднъж до кръв. Истинската любов е безусловна, защото не можеш просто ей така да вдигнеш ръце от нея. Продължаваш да се бориш и бориш… И наистина се бориш, защото знаеш, че си заслужава всяка сълза, всяка болка, всяка усмивка и всеки смях.
ТАКАВА ЖЕНА СЕ ПОМНИ ДЪЛГО, А ВКУСЪТ Й ГОРЧИ
Любовта не е холивудски филм, нито пък готин и страстен роман, който приятелка ти е препоръчала. Тя е истинска, точно като нас самите – непостоянна, понякога „ръбата” и често болезнена.
Дори да не искаш да го повярваш, ще ти кажа – любовта става скучна, неизбежно е. Колкото и да се противопоставяме на тази идея, след определен брой години тя омръзва, влиза в коловоз, стига момента, когато „искрата” изчезва. И точно това е моментът, в който много връзки или се разпадат, или процъфтяват. Защото това е моментът, в който започва истинската борба.
Любовта не е просто чувство, а посвещаване. Не се предаваш, когато вече не ти е забавно и интересно. Не обръщаш гръб, когато стане грозно. Не, любовта е всичко разхвърляно, но и всичко красиво. Бориш се. Обичаш. Живееш…
