Лесно се обича през ноември. Тихо, нежно, искрено.
Без условия, без очаквания, без лъжи.
Когато сгушени един в друг сме аз и ти.
И няма значение дали е студено, дали навън вали.
Топло ни е. Хубаво ни е.
Лесно се обича през ноември. Също като малките деца.
Искрено и с цялото сърце.
Единственото, което има значение е, че все още сме заедно, че минахме през бури, ветрове.
Че нищо не можа да прекърши любовта и нищо няма да успее.
Защото тя е в нашите сърца. Настанила се е там и няма намерение да си отива.
Лесно се обича през ноември. Когато имаш любим човек до себе си.
Човек, който те гледа със сърцето, а не с очите, който те докосва с душата, не с ръцете.
Човек, който винаги ти прощава, на когото винаги прощаваш.
Човек, с който лятото е безгрижно и прекрасно, а зимата... зимата се превръща в лято.
Когато имаш две топлещи ръце, две обичащи очи и чаша топъл чай, може ли да ти е студено? Не!
Защото нас ни топли любовта!
Обичам ноемврийската любов. Някак по-силна е, по-истинска, по-сгряваща.
Леглото някак по-топло е, вечерята и тя по-вкусна е, устните ти - ах, колко по-сладки са, любовта ти - още по-истинска и нежна е.
Дали е от месеца, дали е от туптящите ни сърца... не зная, но хубаво ми е!
Лесно се обича през ноември, когато има такава любов - силна, истинска, видяла и най-слънчевите дни, минала и през най-страшните урагани, простила нежеланите обиди, прегърнала извиненията, победила всичко и всички, станала още по-силна!
Лесно се обича през ноември... и не само, когато имаш истински човек до себе си.
