Не се страхувам да му дам всичкото. Безстрашна съм сама за себе си и за слабостите на другите преди мен не отговарям. Смела съм, навлизам директно в дълбокото. Няма да се удавя, научих дробовете си. Водата от бивши и болящи спомени най-трудно се преглъщат. Знам.
Нямам угризения, че съм си тръгвала винаги, когато любовта се е превръщала просто в навик. Опасна зона. Идеята за всичко ми е липсвала, затова съм напускала студените обятия. Не съжалявам, че го срещам толкова накъсана на съмнения и надежди. Всеки мой къс си има история, безценна при това, и за да ме има истински, трябва да го пусна, за да ги изучи. За да диша спокойно, когато му кажа, че го разбирам. Не за всичко, не винаги. Но когато трябва и в точните моменти.
Щастлива съм, че ще ме види с редици белези. Все от някой, вече забравен, направени. Това е красотата ми. Силата ми. И това не го плаши, напротив - радва го. Не бърза за никъде, готов е да опита. Аз също. Узрях за истината, че сърцето никога не умира. Родена съм да обичам, това няма да се промени. Ала придобих и търпението да оставям чудесата да се случват точно тогава, когато трябва. След като сама съм си ги създавала. Ей така, за това че съм жива.
Вече не слагам излишни надежди на масата. Знам, боря ли се, побеждавам, дори когато е загуба. В любовта едно е сигурно - няма случайности. Вече падайки се изправям. Не се нуждая от бездната на дъното, за да имам смелостта да се изправя. Вече не.
Искам си моментите. Искам си вечността в настоящето с него. Защото се познаваме по раните. Защото уроците, на които трябва да се научим, си пасват перфектно и отнемат много, много прекрачвания на граници. За да се освободим от страховете си, е нужна волята да опреш гърба си в другия и да знаеш, че куршумът може би ще те убие, но никога няма да позволиш да достигне до другия.
Не се страхувам от бъдещето си с него, защото знам, че все някога ще го има. Дори за ден. За миг. Ще бъда благословена, ако се докоснат душите ни. Защото срещата със собствената ти съдба е най-важното нещо.
За мен той е другият край на нишката. Пропълзяхме по нея с токова много старание, няма да се откажем сега.
Не се страхувам да го обичам. Защото знам, че това е единственото истинско нещо.
Автор: Яница Илиева
