"Стой до мъжа си, момиче!" - казваха ми хората.
И аз стоях.
"Готви му вкусно!"
И аз му готвих.
"Старай се повече!"
И аз се стараех.
"Угаждай му."
И аз му угаждах.
"Когато е тъжен, го прегърни."
Прегръщах го.
"Когато е ядосан, не говори."
Мълчах.
"Разсмивай го."
"Утешавай го."
"Грижи се за уюта."
"Грижи се за комфорта му."
"Бъди домакиня."
"Бъди женствена."
"Бъди лоялна."
"А после му прости."
Изневярата.
Предателството.
Безразличието.
Сълзите.
Терзанията.
Похотта.
"Прости му."
"Хората не са безгрешни."
"Стой до мъжа си, момиче." - казваха ми хората.
А аз ги слушах с доверие.
И изгубих.
Слуха.
Доверието.
И себе си.
Хората говорят, когато нямат какво да кажат. Жените слушат, когато им пука какво говорят хората.
Данъкът е платен.
Щастливият край - обречен.
Каузата е "спасение".
Хубаво е да те обичат от главата до петите.
Да те приемат "несресана" и да прегърнат кусурите ти. И се случва. Но само тогава, когато престанеш да слушаш хората и започнеш да чуваш себе си.
Автор: Искра Дичева
