Когато онзи облачен син изгрев рано сутрин пробие през прозореца ми и ме събуди, тогава си мисля за теб. Не заради усещането за спокойна красота, а заради нарушаването на собствения ми мир.
Заклех се, че искам ти да си моето „завинаги“ и наистина го исках по онова време. Заклех се, че ще бъда това, от което се нуждаеш, и се опитах. Трудно е да се начертаят граници, когато наистина обичаш някого. Линиите в любовта не винаги са ясни и само един Господ знае кога е време да ги начертаеш, защото понякога са просто невъзможни.
ОБИЧАМЕ СЕ САМО В ТИШИНА И ТЪМНИНА
Загубих се, опитвайки се да те обичам. Всяко парче и част от мен станаха несъществуващи. Бях толкова запленена, исках да се настаня в душата ти, да докосна и притежавам всяка част от теб. Ти попита, аз го направих. Ти се оплака, аз се поправих. Бях толкова обгърната от теб, ти беше във въздуха, който дишах. Дори не разбрах, че никакви усилия не са върнати обратно от твоя страна. Тъжно. Жалко. Отне ми месеци да събера парчетата от собственото си унищожение, за да осъзная, че се разкъсах за теб.
Удобство е това, което нашето „завинаги“ се оказа. Знаеше, че ще направя всичко за теб и се възползва. Наблюдаваше как се разпадам, но не го видя наистина. Всичко, което искаше да видиш, бяха моите усилия. Нямаше значение какъв ефект оказват те върху мен, стига да бяха в твоя полза.
Днес аз съм сила, с която се съобразявам наистина. Не ми даде друг избор, освен да се възстановя. Реших да стана такава, каквато винаги съм искала да бъда. Реших да се откажа от целия страх, когато „приказката“ ни приключи. В крайна сметка, вече бях минала през Ада, нима има от какво още да се страхувам? Животът в страх може да накара дните да изглеждат като месеци. Животът в страх се чувства като никога не свършващ момент. Няма да загубя нито миг от живота си в страх...
