Оставете ги несъвместимостите, всички сме изконно несъвместими колкото и съвсместими. Дори мога да твърдя, че съвместимостта често е съзнателен избор - да си готов или не да направиш компромис, да се фокусираш върху минусите или плюсовете, да правиш или да не правиш това, което знаеш, че другия харесва или не харесва и тн. Така че не е това проблемът на връзките. Не е външността, не е личността, не е нищо от това, което хората си мислят.
Когато една връзка се разпада, това означава, че тя отдавна е минала границите на връзка между двама човека.
А това е единственото нещо, което тя трябва да бъде. Аз и ти. Точка.
И ако си мислите, че говоря за изневяра, да - може да се каже, че е изневяра.
Изневяра е да имаш проблем с партньора си и вместо да говориш с него да отидеш самостоятелно при приятел, роднина или друг близък човек и да обсъждаш личните си проблеми с тях. В момента, в който това се случи се къса нишката на доверието. Вярата в партньора и способността ви да комуникирате достатъчно адекватно един с друг за да стигнете до корена на проблема си. Къса се нишката и на уважението. Дори да не злословиш по адрес на половинката си, ти пак “го разнасяш”, слагаш думи в устата му, описваш субективно ситуации, в които и двамата имат гледна точка, но втората остава скрита, защото ти си сам. Говориш за вас двамата, докато не сте заедно. Това е изневяра. Това е извеждане на енергията на личните взаимоотношения извън личните взаимоотношения.
Защо си мислите, че повечето известни личности по света имат сериозни проблеми с връзките? Защото там няма лично пространство, всичко се знае, хората слухтят за клюки непрекъснато, да не говорим за “жълтините”, които се създават без капка факти в тях. Не бихте си мислили, че има значение, но всяка мисъл и всяка дума е вибрация изпратена в информационното поле на Земята - тя ще стигне до мястото към което е била насочена. И ще руши, ако е създадена да руши. Една връзка трябва да е много силна за да издържи турболенцията на чуждите думи и мисли.
В момента, в който имаш проблем с партньора си и го споделиш с външен човек, този външен човек остава с последното впечатление, с което го оставиш. С половинката ви може да сте преминали през трудния период, но човека на когото си споделил за проблемите ви може би не знае, че те вече не съществуват. Ако той вярва, че те още съществуват обаче.. guess what? Те ще се появят отново във връзката ви в момент, в който и двамата сте уязвими.
Затова се нарича лична връзка.
Защото е и трябва завинаги да остане между вас двамата. Колкото повече хора намесите в личното ви пространство, толкова повече чужда енергия ще обира връзката ви и ако хората не ви мислят доброто или да кажем завиждат, че сте щастливи - познайте това как ще се отрази на общото състояние на отношенията ви.
Говоря всичко това от опит. Аз съм човек, който пише. Аз чувствам чрез думите, които използвам за да описвам чувствата си. В предишните си връзки описвах всичко, може да намерите десетки постове за връзките ми, както негативни така и позитивни. Всичко това вкарваше чужди очи и уши в моето лично пространство и никога не съм знаела защо нещата бавно се рушаха. Затова сегашната ми връзка държа “под сурдинка” доколкото ми е възможно. Искам да крещя и да кажа на всички за всичко, което изживявам, но вече знам каква е опасността от това да го загубя, правейки всичко това, и избирам просто да замълча. Освен сега, разбира се, когато засегнах темата за връзката ми само за да ви кажа да не го правите със своята никога.
1. Разговорите между вас двамата трябва да останат между вас двамата.
2. Нещата, които изживявате заедно, оставете за вас.
3. Начина, по който човека до вас ви кара да се чувствате, нека само той/тя знае.
4. Проблемите ви са само и единствено ваши за разрешаване. Ако искате външна гледна точка - бъдете заедно когато я търсите, но никога не си позволявайте да се съюзявате с третия човек срещу половинката си.
5. Търсете златната среда и не забравяйте, че обичате и уважавате човека до себе си.
6. Когато някой се интересува от връзката ви просто му кажете, че каквото и да се случва - то е лично и трябва да остане такова. Не позволявайте на хората да ви се обиждат, че не споделяте, защото това е емоционално изнудване. Вие имате пълното право да избирате колко точно ще споделяте от живота си с други хора и никой не може да ви задължи да правите нещо друго.
7. Винаги говорете насаме с партньора си, когато имате разногласия, за да можете да стигнете до единно разрешение на конфликта.
8. И никога… никога не дискредитирайте човека, с когото сте пред други хора. Нито в присъствието му, нито докато не е около вас. Никави “Той/тя e едикакъв/едикаква си!”
Не забравяйте, че това е съюз.
Това е връзка между две души, нещо много по-голямо от целувки, секс и общ дом. Вие имате отговорност към другия човек да уважавате нуждите и ценностите му, както и той вашите. На първо място бъдете единно звено. Не се разкъсвайте. Не се разделяйте дори в мислите си.
Дори когато не можете да се понасяте и да се гледате, не търсете утеха навън. Карайте се, мълчете си, сърдете се, но стойте заедно в енергията, която създавате и не я разпръсквайте навсякъде. Отговорът ще изплува, ако му дадете време. Но ако веднага го потърсите в съветите на външен човек (който впрочем няма никаква идея за състоянието на връзката ви и може да влоши в пъти цялостното изживяване с иначе добронамерените си съвети) както казах - това би означавало изневяра. Буквално - липса на вяра в партньора и общото ви бъдеще. А не бива да има моменти, в които да я губите. В една връзка колкото и да е хубаво, няма винаги да е така. Колкото и да е трудно понякога, отново няма винаги да е така. Но това, което винаги трябва да задържите е вярата в другия и желанието да бъдете едно цяло.
Да загубиш човека до себе си се случва много преди раздялата. Случва се когато скъсаш нишката на доверието и уважението помежду ви. Когато дори за секунда спреш да вярваш в единната ви цялост. Не бива да се съюзявайте с външни хора един срещу друг. Вие сте един отбор.
Източник: sh1zo.tumblr.com
