Има два начина да разберем дали имаме чувства към някого: или чувстваме нещо, или не. Звучи прекалено просто, за да е вярно, но е. Основният метод да научим какво означава някой човек за нас е как се чувстваме. И това чувство може да бъде приятно и неприятно. Много хора смятат, че любовта трябва да се асоциира само с приятни чувства, но по-добре да приемем истината. Любовта носи и приятни, и неприятни емоции. И двете.
Когато обичате някого, самата мисъл за този човек извиква усмивка на лицето ви. По същия начин знаете, че го обичате, защото ви липсва, дори да са минали само няколко дни от последната ви среща. И можете да усетите колко силно го обичате по това, колко силно и неприятно е чувството на липса.
Когато сте влюбени, емоциите ви стават по-силни. Това се случва, защото вече мнението и желанията на партньора имат значение за вас. Мисълта да загубите този човек ви причинява болка. И всички тези емоции, които изпитваме изграждат любовта.
Любовта ни е това, което е заради своята история. Обичаме някого не само заради начина, по който ни кара да се чувстваме в момента, но и за това, което ни е карал да чувстваме през годините. Любовта има спомени. В нея има място за най-разнообразни емоции и тя е резултат и от двете – и приятните, и неприятните. Разбира се, не всичко в една връзка е чувства. Но точно те са, които ни държат влюбени. Ако престанем да се вълнуваме един от друг, ще изглежда, че сме престанали да се обичаме.
Проблемът обаче е, че е безкрайно лесно – и често срещано – емоциите да станат неприятни. Случвало ни се е на всички и вероятно ще ни се случва отново. Връзката започва да става колеблива. Единственото напомняне за това, че изпитваме любов към партньора си е страхът да не го изгубим – и ужасният начин, по който това би ни накарало да се чувстваме. Вместо да ни кара да се усмихваме, сега този човек ни кара да плачем. Вместо да искаме да го прегърнем с всичка сила, се чувстваме задушени и в капан. И нещата стават все по-зле.
Когато отношенията достигнат този етап, когато единствените чувства, които изпитвате са тъга, болка и необяснима нужда да задържите човека на всяка цена – тогава е време да го пуснете да си отиде. Трябва да продължите напред и да не си губите времето повече.
Ако изпитвате нужда да задържите този човек, то е само защото усещате как ви се изплъзва. Знаете, че той не полага усилия да запази това, което имате. И колкото и да не ви се иска да го признаете, нещата между вас не вървят добре. Но вие не искате да го пуснете, защото никога не искаме да пуснем хората, които са лоши за нас. И как бихме могли, когато болката ни напомня колко го обичаме? Как бихме могли да искаме да си тръгне, когато означава толкова много за нас? Не искаме да го пуснем точно защото нашата несъвместимост ни показва ясно колко много го обичаме въпреки нея.
Никога не е лесно да пуснем някого, който има такава власт над нас, но трябва да го направите. Колкото по-скоро, толкова по-добре. Защото колкото по-дълго поддържате любовта жива, но подхранвана само от негативни емоции, толкова по-токсична ще стане тя. И толкова по-нещастни ще се чувствате.
Въпросът не е, че не можете да го пуснете да си иде – вие просто не искате. Отказвате. Но това не променя факта, че трябва да продължите напред и да срещнете нова любов. Тази може да не е приключила напълно, но вече е съсипана. Колкото и да се опитвате, никога няма да успеете да върнете нейната чистота. И даже да няма напълно чиста любов между двама души, да поддържате едно ниво на чистота си струва труда.
