Преди наивно си мислех, че искам букетите с цветя, картичките към тях, смс-ите посред нощ с милички думи. Мислех, че искам комплиментите и възхищението му, съгласието с прищевките ми, приятно натрапчивото внимание, което да се просмуква в ежедневието ми, напомняйки ми, че до мен има мъж, на чиито чувства съм обект.
Пораснах.
И вече знам, че не са ми важни розите, бонбоните и бележчиците. Не те са значимите, а чувствата, които стоят зад тях. Всичко това е просто веществен израз на нещо много по-дълбоко, многолико и всеобхватно. На любов. Мислите зад късното съобщение "липсваш ми", желанието за изгрялата усмивка на лицето ми, когато ми бъдат поднесени цветята, грижата и нежността в жеста, с якето, което ми подава да облека, защото ми е студено и това как ме прегръща, за да ме пази от вятъра. Важно е не, че ми е направил кафе, а че знае как го обичам. И това, че е искал да ме види и за това е стоял почти цялата нощ пред дома ми, въпреки че е подозирал, че отдавна съм заспала.
Пораснах.
И повече ме радва спонтанно откъснатото цвете за мен от поляната, отколкото другото от цветарския магазин, сорт "защото имаше повод". Стопля ми душата това, че е извървял няколкото километра от неговото " вкъщи " до моето, защото е искал да ме изненада, появявайки се на вратата с брилянтната си усмивка. Това, че търпеливо ме чака на гарата, дори когато влакът ми се бави с повече от час. И, че никога не тръгва към вкъщи, преди автобусът ми да е отпътувал и вече да ни делят километри. Че ми пее тихичко, когато не мога да заспя и идва, когато съм натъжена. Че се тревожи и не може да заспи, когато късно вечер се разхождам из притихналия град, опитвайки да сложа юзда на емоциите си.
Пораснах.
И научих, че любовта не се измерва нито с цветята, нито с хилядите сладки думи. Измерва се с действията. С присъствието. С " тук съм " в най-лошото и когато съм непоносима и за себе си. В прошката. В мълчанието и в споделянето. Научих, че любовта не е в клишираните действия, които се използват, за да се замае женската главица. Тя е в това да приемаш човека без да го вмъкваш в калъп, без за го издигаш на пиедестал и без да опитваш да го променяш.
Любовта не е в сладникавата романтика и в демонстрациите. Тя е в онзи свят, който си строите двамата, в начина на общуване, който изграждате помежду си, макар че другите не го разбират, в компромисите, които сте готови да направите, за да останете заедно, в нещата, които вършите и давате един за друг.
Пораснах.
И искам любовта без натруфеност, без преструвки и роли, без грим. Искам я гола и простичка. Такава, каквато е най-силна и най-истинска.
Автор: Валентина Йоргова
