Не е страшно да срещнеш любовта. Не е! Какво толкова може да стане? Да загубиш разсъдък без време? Да се превърнеш във всичко, което другия иска? Да се мъчиш да изпълниш всичките му проекции за идеалната му половинка? Ще се справиш! Да преглъщаш себе си до изтощаване, да забравиш себе си... Да се задавиш. Да го виждаш как бавно си отива, без да знаеш какво още да направиш? Да потънеш в опити да го забравиш? Да се срутиш, да се питаш с какво сгреши? И най-накрая да се разплачеш. Истинска и себе си. С глас, ако щеш, с крещене. Да премериш всичките си стъпки, наобратно да ги извървиш. Да откриеш, че онази всъщност... всичко друго е била, но не и ти. Не е страшно да се влюбиш. Оцелява се...
Страшно е да срещнеш единствения. Страшно е! Да те гледа с очи, а да те вижда с душа. И да те обича без да се налага да си негова проекция, защото ти си неговия оригинал. Не защото идеално му пасваш, а защото прекрасно знае, че двамата ще направите нещо красиво. Защото сте идеално несъвършени, но когато се прегърнете правите шедьовър. Защото не просто ще ти прости, че си себе си, а ще прегърне всяка твоя странност и ще я закичи с цвете. И пак ще се чувстваш красива.
Страшно е! След единствения не се обича. Нищо не се прави, всъщност. Само се мълчи. Не се мечтае. Не се дори и плаче. С глас. Не се крещи.
Потъва се. Няма спасение, нито лек.
Има само един начин да останеш цял.
Да го познаеш.
Познай го! И не е страшно. Красиво е!
Източник: Arianda
