Искам да бъда твоята светлина, за да мога винаги да те водя напред към по-хубави дни, към по-високи върхове. Да осветявам пътя ти, за да вървиш смел и уверен, за да не си никога сам и да не се страхуваш да вървиш по пътя си...
Искам да бъда топлината, която винаги сгрява душата и сърцето ти. За да може никога да не ти е студено, никога да не ти е самотно. Да не чувстваш зима, само лято. За да ти е топло.
Искам да бъда твоята опора. Човек винаги има нужда от рамо, на което да поплаче, от ръка, която да го издърпа, от някой, който да му помогне да мине през всичко и да продължи напред.
Искам да бъда твоята смелост, за да можеш без страх да следваш мечтите си и да постигаш целите ти. Да те мотивирам, да те вдъхновявам, да ти покажа, че ти си страхотен и можеш всичко, стига само да си повярваш!
Искам да бъда твоята болка понякога. Знаеш, че в живота има хубави, но и лоши моменти. Ти ще преминаваш през тях и после ще ставаш по-силен.
Ах, как ми се иска да съм твоята най-голяма болка, за да мога да изчезна, да се изпаря и да не ме усещаш повече...
Искам да бъда твоята радост. Твоята усмивка, твоя смях... Тогава, знай, никога няма да се отлепя от теб, винаги ще съм там, винаги. Защото най-много искам да бъдеш щастлив.
Искам да бъда твоята вяра, твоята надежда, твоята любов. Защото човек не е истински жив без тези три неща!
Искам да бъда твоят дом. Да ти е уютно, да ти е приятно. Да заспиваш вечер спокоен в прегръдките ми и да забравиш за всички тревоги... Да бъдеш щастлив.
Най-много искам да бъда твоята жена. Истинска, уважаваща, любяща, мила, понякога наивна, понякога глупава, понякога луда и крива. Но винаги обичаща, искрена и прощаваща. Твоята жена, която да бъде твоя светлина, твоя топлина, твоя опора, твоя болка, твоя радост, твоя дом!
