Тя вече не разчита на никого, защото с времето се научи, че може да се довери единствено на себе си. Всички хора имат собствени интереси и ги следват. Всички хора имат потенциал да я наранят. А и не винаги на другите хора им пука толкова, колкото твърдят.
Тя вече не разчита на никого, защото е достатъчно голяма и може да се грижи за себе си. Ако иска нещо да се свърши по нейния начин, просто ще го направи, няма да се надява друг да се сети. Вече е била разочарована милион пъти и знае много добре, че чуждите обещания не винаги имат стойност.
Тя вече не разчита на никого, защото знае точно колко струва. Не се нуждае от никой, който да я „бута” към целите ѝ. Ако работи усилено, може сама да си купи апартамент. Или пък да отиде на мечтаната почивка. Може и сама да избърше сълзите си в безкрайната нощ. Тя просто се научи да е независима жена.
Тя вече не разчита никого, защото го е правила преди. Десетки пъти. И всеки път е оставала с вперен поглед в бъдещето, което явно няма да ѝ се случи никога. И всеки път е мразела себе си, за дето е повярвала на чужди обещания и светли идеали. Вече не разчита на никого, защото не би могла да преживее още веднъж някой да руши собствения ѝ свят, а тя да е безсилна.
