Хей ти, да точно ти, който стоиш на бара, надявам се да прочетеш това!
Тъй като така и не се престраши никога да попиташ за името ми или да кажеш твоето (което не е от толкова голямо значение, затова нека просто те наричам "мъжа на бара"), написах няколко реда за теб.
Наблюдавам те от доста време, не от ден или два, а от години.
Ти винаги седиш на едно и също място – там, на бара, с чаша в ръка.
Понякога си сам, пиеш уискито си кротко и оглеждаш жените, а понякога си с компания, пиете, крещите и се забавлявате по мъжки.
Не мога да отрека - симпатичен си.
Понякога си с тъмна, гъста коса, друг път си русоляв, с невероятни сини очи и завладяваща усмивка.
Понякога си облечен небрежно и въпреки това изглеждаш перфектно, а друг път си с онази риза, която толкова много ти отива. Изглеждаш сериозен, дипломатичен и толкова секси.
Понякога забелязвам колко си висок и стоен. Знаеш ли само как ме привличат високите мъже?
Друг път забелязвам мускулестото ти тяло, цялото в татуировки, като типичното "лошо момче” си.
Това обаче няма значение за мен, защото дори и да изглеждаш различно всеки път, аз винаги те забелязвам.
Забелязвам също как погледите ни се засичат, как не спираш да ме гледаш, как ме събличаш с очи и колко много искаш да попиташ за името ми.
Но така и не го направи...
Да, за тебе пиша това писмо. Ти, "мъжът от бара", който години наред чакам да дойдеш и да ми кажеш всичко онова, което ми казва погледа ти.
Желание, привличане, страст, любопитство, емоции...
Но всичко това си остава там, "на бара”.
А може би чакаш аз да дойда при теб?
Да, но аз съм от онези жени "великодушни, независими, с достойнство".
От жените, които все още си мислят, че мъжът е този, който трябва да направи първата крачка, да стане от бара и да дойде при мен.
Въпреки това съм и много нетърпелива, не обичам да чакам... А вече те чакам толкова дълго...
Ето за това ти се усмихвам леко, срамежливо, показвам ти, че точно ти – "мъжът на бара”, си този, който привлича вниманието ми. Минавам тихо покрай теб, докосвайки те леко, уж случайно, мога да усетя зачестеното ти дишане.
Има тръпка между нас, знаеш го и ти, нали?
Но защо все стоиш на този бар?
Кога момче, кога ще станеш, кога ще се престрашиш?
Може би ти трябва още едно уиски? Добре, кажи на бармана да ти сипи, аз черпя. Ако това ще ти даде кураж и смелост да покажеш, че ти си истински МЪЖ, а не просто "мъжа на бара”, давай!
А ако не си готов да направиш нещо, ако все още не се чувстваш мъж, а си просто едно страхливо момченце, тогава спри да ме гледаш така.
Даже спри да идваш в бара, да сядаш на онова място, точно срещу мен.
Защото аз ще продължа да ходя там, да търся някой, който ще ме погледне, ще ми се усмихне, ще дойде при мен и ще ми каже: "Искаш ли да седнеш при мен на бара?”
И така ще започне вечерта: разговори, питиета, закачки, целувки, страсти, романтична връзка ...
И ето ме отново, стоя на бара, оглеждам се, виждам го – "мъжа на бара”.
Толкова е красив! Този пък е с тъмна кожа, леко екзотичен вид, висок е, погледът му е толкова сериозен, а в същото време много секси...
Чудя се: "Дали този път ще дойде при мен?”
