Моят феминизъм е в центъра на моята идентичност. Е, не ходя с лозунги по тениските си, но приемам сериозно половата дискриминация, където я видя. Ако има нещо, което искам, лично или професионално, постигам го с всичко, което имам - въпреки че (и защото) обществото определя това поведение като „неженско”.
Но да си го кажем честно - на феминистките не им върви в любовния живот. И понякога трябва да върнем 2 крачки назад, за да оставим мъжете да бъдат (или поне да се чувстват) водещи. По тази причина вече не каня мъже на срещи. Разбира се, ако видя някой, който изглежда интересен, се представям и ангажирам в разговор, защо не? Но вече не преследвам мъже в ранните етапи на връзката - не искам номера им, не ги каня на кино и не ги питам дали искат да се видим отново.
На пръв поглед това е категорично нефеминистки избор, но, повярвайте ми, това е прагматично, а не идеологическо решение. С течение на времето целите ми се промениха и сега ме интересуват все по-малко лудите срещи за една нощ, за сметка на дългосрочните връзки.
Ще ви кажа и защо вече не предприемам първата крачка. Винаги се стига до два сценария - човекът от другата страна се оказва несигурен и следователно напълно изплашен от моята увереност или пък дълбоко незрял и неспособен да ми даде този вид отношения, който искам.
6 ПРИЧИНИ ЗАЩО ОБВЪРЗАНИТЕ МЪЖЕ ФЛИРТУВАТ
Нито един от двата развоя обаче не ми е по вкуса. Ценя се прекалено много, за да толерирам отменените срещи в последния момент, необяснимите пристъпи на „радиотишина”, внушението, че има нещо нередно в мен…
Въпреки че няма никаква гаранция, че само излизането с достатъчно мъже, които могат да поемат инициативата, ще ме отведе до някоя велика любов, сигурна съм, че това ме спасява от цяла група идиоти. А между това да бъда с идиот и да бъда сама, аз винаги, винаги ще избера да бъда сама, защото се обичам точно толкова!
