Да си силна жена ти дава спокойствие. Можеш да направиш всичко, без да се налага да искаш, чакаш или да разчиташ на някого. Тази свобода е като никоя друга – толкова пристрастяваща! Освобождава те по начин, който те кара да се чувстваш самодостатъчна и разбираш, че няма нищо лошо в това да си необвързана дълго време…
Не ме разбирайте погрешно, опитах да се отдам. Толкова много исках да споделя живота си с друг човек. Но когато си свикнала да правиш всичко сама, не ти остава много за споделяне. Забравила съм как едно докосване може да подкоси краката ти, не знам и как да отпусна глава върху нечие рамо…
Никога не съм била човек, който надписва картички с романтични послания, прави сладникави изненади и се „залепя” за човека до себе си. Не знам как двама човека могат да функционират като едно. Оказва се, че да си сама дълго време те прави все по-трудна за влюбване, а не зажадняла и търсеща любов на всяка цена.
Разбира се, че имам нужда от любов в живота си. Но не от онази във филмите. Не искам партньор, само за да не съм сама. Който да ме завива или води на скъпи вечери. Не, това не е моята любов. Искам човек, също толкова независим, колкото мен, преминал през своите житейски уроци и силен, за да посрещне утрото по-мъдър. Искам човек, който да препуска с мен, а не да дойде на бял кон, за да ме вземе и "спаси".
