Не искам "завинаги". Все още не. Все още не знам коя съм аз като човек. Как мога да се ангажирам завинаги с някого, без да познавам себе си?
Дай ми събота вечер в града. Дай ми вечеря и филм. А аз ще ти дам моите мисли, мечти и всичко, което се надявам да постигна преди да навърша 30 години. Не мога да ти обещая "завинаги", но мога да ти обещая тази вечер.
Млада съм. Още не знам какво искам от живота. Не знам дали искам спретната къща с красива морава, или живот, изпълнен с приключения. Просто знам, че искам да живея в момента. Искам да пътувам и да виждам всичко, което може да се види по този свят.
Дай ми неделя сутрин. Дай ми разходка в парка, пикник в планината или късен брънч в любимото ми кафене. А аз мога да ти дам страховете и фантазиите си. Мога да ти дам смях и щастие. Не мога да ти обещая "завинаги", но мога да ти обещая тази сутрин.
Истината е, че не мога да дам на никого моето "завинаги", докато не знам къде планирам да го изразходвам. Затова не искам и ти да ми обещаваш нищо. Не съм на 20 години и не вярвам в приказки, а в непредсказуемия живот. Вярвам в силата на човека и в порива му да открива. Дай ми мислите и надеждите си. Аз ще ги пазя близо до сърцето си. Обещай ми този миг и това ще е достатъчно.
