Когато един ден ме погледнеш с уморените си очи, отпуснати под натежали от времето клепачи, и ме попиташ: "Защо аз?"
Тогава ще ти разкажа. Ще ти разкажа как бях изтъкана от опит и мъдрост, как умът ми работеше като часовник и беше се приучил да анализира и подрежда хармонично всяка моя стъпка. Ще ти разкажа как страхът ми от провал често ме сковаваше в леглото преди сън, а жаждата ми за щастие винаги беше замъглена от житейски факти.
Ще ти разкажа за стотиците пъти, в които се съмнявах в теб и не вярвах в чистите ти чувства. Ще ти разкажа за моментите, в които се кълнях, че те мразя за това, че ме боли. За всичките пъти, в които на ум си тръгвах и те изтривах с хиляди разумни аргументи.
Ще ти разкажа колко мислещ и внимателен човек бях.
И страхлив.
Ще ти разкажа, че те избрах не аз. Избра те нещо дълбоко в мен. Нещо, което ако знаех къде се намира, сигурно щях да потърся хирург.
Но не знаех. Понякога беше по кожата ми, понякога в гърдите, понякога в стомаха... В стъпалата и ръцете ми.. То ме накара да чувствам повече, отколкото да мисля.
Оголваше ме до чувства. Водеше успешно всички мои вътрешни войни. Срещу логиката и страхa ми. Срещу неизвестното...
Когато един ден ме попиташ защо избрах теб, сигурно няма да имам точен отговор.
Избрах те заради толкова неща, които думите не побират.
Избрах те, защото избрах да чувствам.
Избрах те, защото ти можеше да чувстваш... мен.
И също ме избра.
Защо?
Автор: Ariadna
