Фредерик Бегбеде, авторът, който вярва, че любовта трае само три години, е казал: "Има два вида грешки: Тия, които съжаляваш, че си направил и тия, за които съжаляваш, че не си направил".
И аз като него цял живот преследвах грешки, или пък те търсеха мен. Каквото и да ставаше, не можех като нормалните хора да следвам разума. Всички ми казваха - послушай себе си. Е, аз се слушах и все до никъде не стигах. Избирах грешните решения и се молех да са правилни. Грешните хора, грешните ситуации, докато накрая не се изправих пред себе си и не погледнах дълбоко. Тогава видях, че може би всички знаем колко грешно може да е едно решение, още преди да го вземем.
Въпреки това, никой няма да си го признае!
Някои все повтарят, че грешките били уроци. Мислят, че научаваме нещо. По труден или по лесен начин. След време няма да ги правим и ще се надяваме, че сме преминали урокa. Аз не научавах нищо. Заблуждавах се, че следващия път ще постъпя по друг начин или пък се молех да не го правя. После нещата се повтаряха и аз пак бях в позицията с най-малко Аса.
Не мога да се сетя кога започна всичко. Дали беше онзи път, когато реших да казвам какво мисля на хората в очите, а не да се крия зад клишираната усмивка. Или пък тогава, когато признах, че обичам, без да очаквам нищо. И не получих нищо. Може би едно най-грешните ми решения беше, че се държах приятелски с всички и не се опитах да добия професионална дистанцираност, когато тя беше така нужна. Сещам се и за момента, когато сляпо купувах билетчета от лотарията с надеждата да спечеля повече от "Участие в ТВ игра" и не се замислих, че оставам без пари.
Мога да изреждам до безкрай. Тези и други решения, които никога няма да споделя, дори и пред себе си. Решения, които съм взимал импулсивно. Явно. Казвал съм, че ги избирам на висок глас. Борил съм се за тях и съм потъвал заедно с провала на своя избор.
Най-смешното е, че и сега бих избрал тези решения. Не бих направил нищо различно, защото колкото и грешни да са, те все пак са си мои. Това е моята история и моят избор. Когато избирах грешните решения, вярвах, че те ще ме доведат до правилните места. Поне опитах. Не искам да се променям.
Продължавам да вярвам, че един човек е преди всичко добър и аз трябва да му вярвам. Избирам да съдя хората първо по зодията им и да определям тяхното поведение именно по нея. Радвах се на малките неща и правех глупавите си малки избори. Защото един човек може да направи хиляди грешки и пак да продължи да преследва щастието.
Аз се борех за щастие. Търсех го в малките си избори и големите си падения. В истините и лъжите. Във времето, когато всички други се страхуваха да правят избори, аз се научих, че няма страшно да грешиш, стига да умееш след това да видиш грешката си. Не да се учиш от нея, защото животът не е училище. А по скоро да я видиш, да я разбереш и да се замислиш върху нея. Ако избереш, можеш да я повториш пак. И пак. Ако тя те прави щастлив и доказва в хилядите си нюанси, че това си точно ти. Такъв, какъвто трябва да бъдеш.
Затова на прага на пролетта може би е време да започнем повече да грешим.
Да вярваме в това, което сме и да не спираме да доказваме, че можем и по-добре. Защото сме такива, каквито трябва да бъдем!
Здравейте, грешни решения. Знам, че чакате да бъдете избрани!
