В дивата природа хищникът преследва плячката. След това я убива. Ако успее да я хване. Във връзките понякога единият преследва другия. И страда. Ако не успее да го хване.
Когато си влюбен забравяш всякакви неща: самочувствие, достойнство, поведение. Правиш жертва след жертва, в името на това да бъдещ щастлив. Понякога обаче нищо не става толкова лесно. Преследвал съм много пъти. Понякога хората си струваха, друг път не. Ако се разровите в интернет, може да откриете безброй вдъхновяващи мисли, които те мотивират да продължаваш да следиш човекa, когото си си избрал. Едни казват, че когато някой бяга - иска да бъде хванат. Други твърдят, че мълчанието било символ на любов. Трети казват, че игнорът бил най-силното чувство.
Нищо от това не е вярно.
Преследването си е чиста форма на психоза. Въобразяваш си, че даден човек ти дава сигнали. Ти се хващаш за тях като удавник за сламка и започваш играта. Понякога едно питане - как си, означава - искам те, пиши ми. Друг път мил жест със сигурност е обяснение в неземни чувства. И те карат тотално да изперкаш.
Трудностите никога не са били проблем за тези, които искат да имат човек Х. Пишеш постоянно, звъниш, организираш срещи, пращаш песни, повтаряш колко си влюбен, опитваш се да го докажеш. Не се отказваш пред нищо, дори пред логиката. Може да ти кажат, че имат гадже. Или пък, че те приемат за приятел. Дори може да са груби. Ти обаче не се спираш пред нищо и продължаваш само напред.
В едно от последните ми диви преследвания се държах по всички възможни начини: бях добър, лош, искащ, даващ, забавен, тъжен. Показвах колко много мога да дам и не спирах да бъда някъде наблизо, където лесно мога да бъда извикан. По едно време обаче, като светкавица в чисто небе, осъзнах, че няма смисъл. Защото винаги, абсолютно винаги, преследваме хора, които не искат да бъдат хванати.
Една позната преследваше едно момче 1 година. Освен горните неща, които аз описах, тя изпадаше в доста по-крайни фази. Следеше го с такси, звънеше му по 79 пъти на ден. Безброй чатове, лудо писане, безкрайни обяснение. Накрая го спечели, но не беше щастлива. Тя харесваше играта, а не целта. Навярно всички ние сме като нея, защото ако постигнем целта, никога не сме доволни.
Любовта трябва да лесна. Без преследване, без сълзи, без драми, без недомлъвки. Всичко останало е просто много добра игра, която ние играем сами със себе си. Именно в този момент спрях да преследвам и започнах да харесвам чистите отношения. Ако някой те обича, ще ти го каже. Ако не те, и да минеш земята, пак няма да го накараш да го направи. Затова спрях с преследването, плановете, игрите и драмите. И започнах да живея по-спокойно.
Добре съм - наистина значи, че съм добре.
Как си - със сигурност е просто въпрос.
Обичам те - е дума с 8 букви.
Край - е ново начало.
