Казват че първата стъпка на възстановяването е да осъзнаеш какво ти е. След това да го приемеш. И накрая да се опиташ да го превъзмогнеш. Няма как да се излекуваш, ако не осъзнаеш какво ти е. Няма как да продължиш напред, ако не знаеш от къде си тръгнал. И няма как да преживееш нещо, ако то никога не ти се е случило. Няма как да се научиш, ако веднъж поне не си чул урока.
Преди време аз бях в една различна страна.
В нея се борех срещу хората. Опитвах се да се науча как да накараш някой да те обича, без самият той да го осъзнава. Това беше най-голямата ми битка в тази страна. Отидох като чужденец. Носех само една стара раница с малко спомени. Багаж от времето, преди тази страна.
Когато стъпих на чуждата земя, аз осъзнах, че тази раница не ми трябва. Хвърлих я и започнах да правя нови спомени. Именно тогава се сблъсках с любовта. В тази далечна странна…
Отначало реших да променя себе си. Да спра да се смея, когато ми е смешно, и да го правя когато на всички им е смешно. Спрях да говоря каквото мисля, а да казвам това, което хората искат да чуят. Движех се само по пътеки, по които другите бяха вървели и се надявах да открия това, което вече е било открито. Опитвах се да променя себе си в името на любовта.
Правех всичко, за да ме обичат.
Сутрин се събуждах и гледах един непознат в огледалото. Човекът, който ме гледаше, не бях аз, а някакво мое жалко копие. Не знаех кой съм, какво правя и защо го правя. Исках невъзможното, без да осъзнавам, че съм се опитвал да се набутам в едни обувки, които просто не са били моят номер.
Напуснах страната в една много гореща лятна сутрин. Точно когато се погледнах за първи път в огледалото и осъзнах, че не мога повече да живея с този непознат. Започнах да събирам багажа си: дрехи, обувки, малко подаръци за приятели. Но нещо липсваше. Преди беше там, а сега го нямаше…
Липсваха много неща!
Моето самоуважение, достойнството ми, силата, която преди имах. Нямаше ги. Някой ги беше откраднал. Когато дойдох в тази страна, имах и гордост. Помня я. Мисля, че е хвърлих през прозореца, но се надявах някой да я намери и да ми я върне. Никой не ме намери. Бях загубил всичко. Събрах в малката раница всичко, което беше останало. Малко непролети сълзи, късчета от разбитото ми ежедневие и много спомени, които исках да изхвърля по пътя.
Мисля, че всеки някога е бил в тази страна. Страната, в която вярваш, че нещо може да стане, но нищо никога не става. Страната, в която обичаш някого, а той дори не те забелязва. Или се страхува, или бяга. И ти го гониш и се надяваш да го хванеш. Аз се махнах от тази страна, но за съжаление съвсем скоро получих покана да се върна пак. Отказах. И не съжалявам… Първата стъпка на възстановяването е да осъзнаеш какво ти е…. а аз нямам нужните ваксини за подобни екзотични страни.
