Васил Василев-Зуека е едно от главните действащи лица в новия български филм "Ятаган". Зуека играе журналист, специализиран в сферата на тероризма, а компания в лентата му правят Мариан Вълев, Китодар Тодоров, Жени Калканджиева, Ники Кънчев и много други. Историята е в жанра на екшън комедията, изпълнена с превратности и съспенс, а вече се превърна в хит по кината. Ето какво заяви Зуека пред нашите колеги от Actualno.com.
Господин Василев, тъй като героят ви в "Ятаган" е журналист, a вие имате твърде общо с професията, с какво опитът дотук ви помогна за образа?
Във филма има изненада - той не се оказва такъв, какъвто се прави - специалист по терористична дейност. Слоганът на филма е "Нищо не е каквото изглежда" - това важи и за героите. Моят герой през целия филм работи с образите на Жени Калканджиева и Ники Кънчев, чувствах се в свои води с тях. Персонажът е човек, който знае какво иска, как да го постигне, знае с кого. Безспорно опитът ми от телевизията ми помогна много за този образ, защото знам как работи машината.
Как работи тая машина?
Машината работи от уста на ухо, както са казали старите французи.
С какво ви спечели сценарият при първия прочит?
Много се смях. Веднага казах на продуцента Христо Дерменджиев, че ще стане страхотен филм. И че това ще бъде най-касовият филм в България. Сценарият е в основата на всичко - при един хубав сценарий филмът винаги става добре. Освен всичко това, случихме на режисьор - Андрей Андонов. С него говорим на един и същ език - този на изкуството.
Кастингът е събрал едни от най-известните публични лица - как работихте с тях?
Много забавно. Бях много впечатлен от Жени Калканджиева, защото не е професионалист, но бе научила всички текстове, бе абсолютно органична, постоянно се интересуваше в детайл и питаше това добре ли е, онова добре ли е. С Ники Кънчев също веднага си намерихме допирните точки, той даваше страхотни идеи. За другите актьори - Мариан Вълев го познавам от времето, когато беше студент във филма "Граница" и много ми хареса как в "Ятаган" показа една наивност, която бях забравил, че притежава - иначе зрителят не би му вярвал. Силно впечатление ми направиха Стефан Денолюбов, разбира се Китодар Тодоров, Любомира Башева - камерата много я обича. Не мога да не отбележа главния герой - Никсъна (Ивайло Драгиев). Той прави много ценен образ.
Филмът изглежда се вписва в стандартната схема, при която всички правят ред глупости заради властови натиск, който е много характерен тук и много комичен - ако го гледаш на филм обаче. Защо сме толкова подвластни на това?
Защото не обичаме да спазваме закони. Затова и сме на този хал в България. Защото сме вандалска нация. По подобие на онова, което казва Гогол - прекрасна е Русия, стига да не се виждат руснаците в нея. Същото може да се каже за България. Проблемът е в нас българите - сценарият, макар и непретенциозен, много дълбоко дълбае в съвременно управление на страната.
КАКВО СПОДЕЛЯ ЗУЕКА ЗА СПИРАНЕТО НА ГОСПОДАРИ НА ЕФИРА ВИЖТЕ ТУК
