Юлиан Вергов е един от малобройните български съвременни актьори, на които вярваме всеки път. В постановки ("Чайка", "Ромео и Жулиета", "Крадецът на праскови"), сериали ("Той и тя", "Стъклен дом", "Откраднат живот") и филми ("Мисия Лондон", "Маймуна"). Вярваме на героя му, на всичко, което казва и прави, съчувстваме му, мразим го, смеем се, тъжно ни е, но наистина – не ни е оставял безразлични. Преди броени дни Вергов празнува рожден ден и сме доволни, че си поговорихме, за да разберем дали може да се гледа в огледалото, какво прави с текстовете в главата си и кой е холивудският му двойник.
По какво се различаваше отпразнуването на този ти рожден ден от когато си празнувал на 29? А как си представяш, че ще премине 79-ият?
На 29 нямам много спомени от купона, което означава, че е бил безпаметен. Този сега бе труден, защото се опитвах да се аклиматизирам след изключително натоварващия сезон. А на 79 се надявам да прегърна всички живи мои приятели.
Какво хубаво запази и какво се промени в теб с годините?
Все още пазя пламъка и се опитвам да се рея.
Умееш ли да си искрен към себе си?
О, да. Успявам да се гледам в огледалото, което е от огромно значение за мен.
Кога и за какво последно се излъга сам?
Излъгах се наскоро в преценката си за колеги и приятели и това ме поразклати достатъчно.
При какви обстоятелства би отказал роля?
Липсата на добър сценарий, респективно драматургия. Разминаване в естетическите възгледи. И не на последно място, отсъствието на добър екип.
Има ли в главата ти всякакви пасажи от всякакви представления, филми? Какво ги правиш с времето?
Пасажите са заели трайно място в съзнанието ми, което е нормално, предвид професията ми. Обикновено им се наслаждавам, защото те ми помагат да осъзнавам какво съм правил и да не се повтарям. Не ги трия, те сами изчезват с времето или биват изместени от нови такива.
А как чуваш своя глас между останалите?
Гласът ти винаги трябва да се чува, в противен случай избледняваш.
