Много пъти съм писал по темата за градския транспорт: за абсурдите в него и пълната липса на всякакво човешко отношения във всеки един от представителите на т.нар. Градска мобилност. И ще продължавам да пиша, докато нещо не се промени.
Абсурдът, в който всеки ден хиляди българи пътуват, надминава всякакви граници.
За да се качиш на което и да е превозно средство, трябва да заплатиш заветната сума от един лев. Първото и най-ужасното нещо по този път е да се доредиш до шофьора и да си закупиш билета. Ако имаш неблагоразумието да се качиш от някоя по-задна врата, то ти трябва да преминеш през целия иначе перманентно претъпкан автобус. Когато стигаш до шофьора, се озоваваш пред уникална за българина гледка.
Той се оказва мултифункционален: пуши, пие кафе от пластмасова чаша, говори по телефона, помахва вяло на друг шофьор и с един от малкото си останали свободни пръсти управлява автобуса. Поздравявате учтиво и питате дали има билите:
- Точни пари - изкрещява мултифункционалният шофьор - Само точни пари искам.
Няма поздрав или мило отношение. По български - ясно и категорично.
След като се преборите и най-после получавате така заветния билет, вие се отправяте в обратна посока, препъвайки се във възрастни дами, поели в безцелна посока от един автобус в друг, тийнейджъри, свършили училище за днес и други подобни персонажи. Перфорирате билета и спокойни се хващате за някоя седалка - защото в българския градски транспорт никога няма къде да седнете - и очаквате да дойде вашата спирка, за да слезете.
И изненадващо се появяват представители на властта - КОНТРОЛАТА.
Изскачат от нищото. Невидими и трудно различими. Скрили по джобове своите баджове и апарати за таксуване, за да не се забележат от бедния български народ. Нападат първо най-слабите: децата и възрастните хора. Не поздравят с "Добър ден“ или с мила усмивка. Направо те пита т- билети или карти? А ти се чудиш - защо гледат на теб като на престъпник. Защо не получаваш по-човешко отношение? Защо трябва да даваш един лев за подобна услуга: да се возиш в стари и автобуси пред разпад, да няма къде да седнеш, да те преследват като хрътка и да се молиш този ужас да свърши.
Ако нямаш късмета да имаш билет, по каквато и да било причина, то ти ставаш жертва на цял един пъклен план. Биваш свален позорно от автобуса пред всички. С нападки, ругатни и побутвания. Едри контрольори и още по-едри контрольорки те бутат до някоя пейка и те рекетират за някакви 20 лв., които трябва да им дадеш затова, че се возиш нередовно в прекрасните автобуси.
Автобуси, които, когато вали дъжд, капят и трябва да носиш чадър в тях. Автобуси, които нямат отварящи се прозорци, а само разни дупки и пролуки, в които умираш от задух в тази преплетена човешка миризма. Автобуси, в които циганите се возят гратис и никой не ги рекетира, а ние сме принуди да купуваме сумати билети и карти само и само да не станем жертва на грубо отношение и липсва на всякаква човечност. Автобуси, които винаги закъсняват, никога не идват навреме, карат прекалено бързо, а ти се чудиш, на състезание ли съм или пътувам до работа. Автобуси, които затварят вратите си под носа ти и те подминават, без дори да те изчакат и за секунди. Автобуси, които не спират на спирките, а само леко намаляват скоростта, колкото да се метнеш вътре и да намериш за нещо да хванеш, ако въобще намериш.
Именно затова подобен вид услуга не заслужава нито една мизерна стотинка дадена от един изстрадал народ. Не заслужава един лев, точно колкото струва и един хляб, за подобен вид обслужване.
Автобуси, карани от хора, които вършат още 14 неща накуп. Преследвани от контрольори, които гледат на теб като на двадесетолевка. Във всяка друга европейска държава би имало по-различно отношение. Автобусите там не са като готови за скрап, а нови, топли и удобни. Там наистина заслужава да дадеш сумата, която искат. Там пътникът се чувства преди всичко човек.
Не заслужавате това левче.
Не заслужаваме да пътуваме като в каруца и да се чувстваме като животни, застрашени и заплашвани за услуга, за която си плащаме.
Не заслужаваме да не бъдем третирани като хора!
