Граници. Лимити. Бариери. Все неща, които рано или късно идват. Изпречват се на пътя ни и ни забраняват да продължим. Изтласкват ни назад или пък ни поставят в положение on hold. Когато дойдат всички тези неща и не виждаш смисъл и цел, когато забравиш пътя за назад, а напред е невъзможно - попадаш в една ситуация, където всичко може би е изчерпано.
В отношенията винаги е имало приливи и отливи. Момент, когато обичаш повече, и такъв, в който вече не се чувстваш толкова добре. После всичко се завърта и нещата се оправят. Обич, безразличие, любов, презрение, влюбване. Не смятам, че имат някакъв определен ред. Много хора вярват, че връзката трябва да започне с едното, да премине на следващото. Да завърши с третото. Аз вярвам в хаоса.
В различието и в това, че всеки сам изживява своята драма и минава през такива фази, през каквито пожелае!
Всяка една връзка започва с едно дълго пътуване. Тръгваш към един непознат град. Започваш при табелата "Радост", минаваш си покрай булевард "Любов", после в ляво по улица "Надежда". Сприраш се за малко на светофара "Общо бъдеще", виждаш магазин с надпис "Проблеми", точно до кафене "Скандал". Спираш за малко, колкото да заредиш на бензиностанция "Разочарование". Зареждащ "Гняв", купуваш си едно "Примирение" за отпускане. В края на пътя си виждаш друга табела: "Изчерпан". Тогава вече спираш. Стигнал си до целта и време да напуснеш града, връзката и всичко, което си получил до момента.
Без значение от силните чувства, без значение от миналото и преживяванията човек има граници, които няма как да прекрачи. Защото всичко, което е направил до момента, го е изтощило. Прекършило е някаква нишка на търпимост и те е направило по-нетолерантен към заобикалящия те свят. Имаш момент на гняв, когато всичко те дразни: това, че земята продължава да се върти, че хората се движат, смеят…, а ти просто гледаш с празно безразличие и се надяваш всичко да приключи, защото нямаш сили за повече.
В един краен момент преминаваш в статус: Изчерпан. Убеден, че това е най-правилното решение. Отдаваш се на книги, които отдавна е трябвало да прочетеш. На филми, които трябва да гледаш. На разговори с приятели, които знаят как се чувстваш, но ти си забравил през какво преминават заради едно заблуждение в продължение на много време. Имаш повече време за разходки, за нови приоритети, за откриване на нов кръгозор. Разбира се, не се занимаваш с никакви любовни трепети. Изчерпал си лимита си за емоционално напрежение, нараняване и предаване.
Разбира се, идва пролет.
И буквално и преносно. Пълна с много нови емоции, вълнения, срещи и събития. Неща, които да те накарат да се замислиш, че животът продължава, а ти трябва бързо да се адаптираш към тази промяна. Да видиш, че светът може да е едно много забавно място, стига да попаднеш само в красиви и забавни ситуации.
Започваш да забравяш.
Да се приобщаващ.
Да се адаптираш.
И може би да се запълваш с нови спомени. А накрая да преминеш в статус: В очакване на нещо по-добро!
