Във връзките има една игра, която се играе само от напреднали. Трябва да умееш да разчиташ знаците, да действаш по определени прави и да анализираш до крайност поведението на половинката си. Малко като шах, но партньорът ти не е реален човек, а компютър. Непредвидим и строго неконтролиран.
Как започва тази игра и как точно се играе.
Марина се запознала с Калоян чрез общи приятели. Уговорили се да излязат на вечеря. Всичко минало прекрасно - точният ресторант, неизчерпаеми теми за разговор, общи интереси и много истории за разказване. Въобще било една прекрасна среща. Било неделя. В края на вечерта Калоян й казал, че ще й звънне във вторник, защото в понеделник имал пътуване извън страната. Марина се зарадвала от това обещание и възможност за продължение и се прибрала. Звъннала на всичките си приятелки, писала на някои във Facebook. Направила проучване как си подхождат зодиите ми. Дори пробвала как звучи неговата фамилия редом до нейната. Само че с тире, все пак била модерна жена.
Приятелките й започнали също да анализират вечерта. Как се е държал, как я харесвал много, сигурно се влюбил от пръв поглед. Най-вероятно ще бъдат заедно цял живот. Разбира се, имало и коментари: Защо не ти се обади в понеделник, да не би да няма телефони там, където пътува. Марина ги подминала и започнала да го защитава. Дошъл вторник, но телефонът мълчал. Отначало тя си помислила, че е прекалено рано. Кой звъни във вторник сутринта - само психарите. След това започнала да разсъждава, че е обедно време - никой не звъни по обяд, хората все пак работят. Следобед не е добро време да звъннеш, хората се оправят, за да се приберат у дома, пътуват, метрото е шумно. Рано вечерта сигурно мисли, че е излязла или се оправя за някоя дискотеката. И така станало 11 вечерта, а Калоян все още не звънял. Марина отново звъннала на всичките си приятелки, писала на други, дори се обадила на една колежка, която била същата зодия като Калоян. Нищо. Всички били единодушни, че той е лудо влюбен в нея, просто нещо се е случило. Може да го е бутнала кола или пък телефонът му да е изхвърчал от някъде. Или да се е появил нов вирус, който атакува само новите контакти, който си добавил.
В сряда вече била в нервен срив.
В четвъртък мразела целия свят.
В събота само Калоян.
В неделя и Калоян, и всички мъже.
Докато дошъл понеделник, 12 часа на обяд и тя не видяла, че телефонът й звъни. Не вдигнала! Как можеш да вдигнеш след 6 дни закъснение... Отново се посъветвала с всички. Единодушно решили, че ще му звънне в петък. Почти с толкова закъснение, колкото и той. Да види какво е. Ох, казала си Марина, мисля, че съм влюбена. И всички заедно решили, че Калоян е точно човек за Марина, този, който знае как да те разпали.
Историята на Марина не е единичен случай. Много хора се вглъбяват в малките неща, анализират всичко до най-малката подробност и не се замислят за това какво е можело да стане, ако се бяха пуснали по течението. Което ме наведе на мисълта, че ако всичко беше ясно и точно, ако "Ще ти се обадя във вторник" наистина значеше това, а не "Ще ти се обадя след 7 дни‘‘ - нямаше ли да бъде прекалено скучно? И не правим ли ние сами живота си сложен? Не преследваме ли хора, които се крият, само за да я има играта - хвани ме, но аз ще бягам? Понякога има неща, които не можем да анализираме. Понякога просто наистина не ни харесват, не сме хората, които търсят… и не се обаждат. Затова не можем да се правим на обидени, да страдаме и да се обвиняваме, просто защото някой не е разпознал себе си в нас.
Момичетата като Марина винаги са били тези, които най-много вярват в любовта. Тези, които ще преминат и през Ада, само и само, за да открият точния човек. Обаче къде е границата с лудостта и трябва ли да заменим страстта с обсебването? Ако има едно нещо, което научих през годините, през които се лутах между случайни срещи, то това беше, че понякога човек трябва да спре да мисли и да разсъждава само със сърцето си. Да прави това, което го кара да бъде щастлив и да повярва, че в много случаи големите въпроси имат много прости отговори!
