Миналата седмица ходих на кино с мои познати. Тя бяха перфектна двойка. Живееха заедно, познаваха се отлично, обичаха еднакви неща и дори години наред се обличаха по сходен начин. Ако някой ме попиташе коя е двойката, на която се възхищавам, със сигурност бих дал тях за пример. Не се бяхме виждали от много време, затова реших, че най-после времето е дошло. Представете си каква беше моята изненада, когато те изненадващо ми съобщиха, че вече не са заедно.
- Вие бяхте толкова години заедно, какво стана? - попитах аз шокирано.
- Ние се обичаме. Обичаме всички наши спомени, мигове, моменти. Знаем своите силни и слаби страни. Просто вече не сме влюбени един в друг. А няма нищо по-тъжно от това да прекараш живота си до човек, в когото вече не си влюбен. И да лъжеш себе си цял живот.
Това ме накара да се замисля за новото течение във връзките. Раздялата, просто защото вече не си щастлив.
Преди години хората смятаха, че любовта е за цял живот. Просто тогава тя сменяше своето име: любов, обич, уважение, примирение, навик. Никой не знаеше дали това е градация нагоре или спад надолу. Просто двама души избираха да останат заедно цял живот, не искаха да търсят друг човек и да се впуснат в джунглата на срещите.
Новото течение е съвсем различно.
Срещаш един човек и даваш много голяма част от себе си на него. Но не цялото си сърце. Една малка част от него винаги остава под въпросителната - дали няма да се появи друг човек, който ще обичаме малко повече?! И така изграждаме връзката, отдадени, всеотдайни и изпълнени с оптимизъм, но с малка доза предпазливост. След това животът продължава, ние изживяваме нашата любов.
Докато не се появи един определен момент, когато осъзнаваме, че не сме щастлив. По-малко влюбени, не така отдадени.
Тогава решаваме, че е време да продължим. Няма грозни сцени, изневери, болка и страдание. Просто решение на двама възрастни, избрали най-правилното решение един за друг. Точно по същия начин постъпили и моите приятели. Не го огласили, не пускали сълзливи статуси и сърцераздирателни песни в социалната мрежи. Не се карали кой ще вземе статуята на Буда, която носи пари или пък килима, купен на една от почивките.
Не знам дали това е нещо, което и аз бих направил. За мен е много трудно да се разделя с навика, със спомените. Да продължа напред е все едно да оставя много голяма част от себе си някъде… и след това никога да не се върна, за да я прибера. Затова по-скоро бих избрал да бъда спокоен, сигурен, защитен, отколкото сам и търсещ нещо друго.
Подкрепям приятелите си. Те доказаха, че една връзка приключва, но уважението остава. Смятах, че когато се разделиш с един човек, може би никога повече няма да го видиш. Явно не е така, имаш възможност да изградиш нещо по-силно. Можеш да бъдеш щастлив с друг човек, приятел със статия… и спокоен. Но поотделно!
