Всеки се стреми към щастието и всеки би излъгал, ако каже, че не го търси цял живот. Преследваме го, борим се за него. Искаме го силно и правим хиляди жертви, за да го намерим. Какво знаем обаче за щастието?
В приказките щастието е когато откриеш този, който те обича и ти обичаш. Преминаваш през огромен брой неволи и проблеми, докато стигнеш до някой красив замък… и заживяваш щастливо. Може би затова ние всички цял живот пътуваме по един път, за да се видим именно в този замък. Подминаваме хора, които не са за нас. Избягваме ситуации, които ни правят нещастни. Стремим се към спокойствието на тихия бряг, където ще се усмихнем и свалим от плещите си товара на цялото пътуване.
В приказките винаги има злодеи, които трябва да победим. В живота това са хора, изпречили се на пътя ни и опита ли се да го препречат. Може да са колеги, които искат нашата позиция. Или врагове, криещи се зад маската на приятелството. Може да бъде и човекът, с когото в продължение на години заспивахме един до друг, а накрая ни е оставил сами в един дом, където спомените са повече от мечтите. Всички тези злодеи ни забавят по пътя на щастието, но може би именно благодарение на тях краят е наистина искан и спокоен.
След всичко това стигнахме до извода, че може би щастието не е лесно за откриване и го получават само някои и то накрая.
Разбира се, това е една огромна заблуда. Поне за мен. Всяка една източна философия е на мнение, че един човек трябва да намира причина да е щастлив, всеки ден. Щастието не е цел, то е избор. В това, в което вярваш, чувстваш, мечтаеш. Много българи обаче вярват, че ще сме щастливи, когато му дойде времето. Ще чуете това изречение всеки път, когато говорите с приятели, роднини, колеги. "Не се притеснявай - ще срещнеш правилния човек, когато му дойде време", "Хубавата работа те чака - просто трябва време" и др. Така човекът, който ги казва и този, който го слуша, попадат в заблудата на приказките, че времето ще ни донесе щастие.
За щастието трябва да се бориш, но преди това трябва да имаш очи, с които да го видиш.
Всеки ден трябва да се събуждаме с мисълта, че днешният ще бъде много по-добър от вчерашния. Трябва да мислим позитивно и да намираме радостта и в най-малките неща. В цветето, което виждаме на улицата. Животното от приюта, което ще осиновим. Добрата дума на случаен човек или мотивацията на някой конкурент. Не трябва да спираме да виждаме красотата на всеки един ден и да се борим да я задържим. Не когато му дойде времето, а именно сега. Именно тук.
Ще има моменти, в които то може би ще ни се изплъзва. Ще видим хора, които не разсъждават със сърцето, а с разума. Може да ни нараняват, оскърбяват, игнорират и подценяват. Евентуално ще се сблъскваме с хора, видели повече нещастие, отколкото спокойствие. Те ще се стремят да ни направят като тях, да ни превърнат в сиви сенки на това, което бяхме. Но не трябва да се предаваме. Не трябва да спираме да вярваме, че щастието винаги е било около нас. Само трябва да бъдем достатъчно силни, за да си го поискаме!
