Ще ви върна много години назад, когато сексът не е бил на дневен рeд. Когато той се е случвал след сватбата, когато говоренето за него е било забранено от държавата. Когато е съществувала любовта. Ще ви пренеса и в настоящето. Когато сексът е просто секс. Когато е за един час и то между непознати. Когато е станал толкова важен, че се е превърнал в институция. Тази седмица мъжете говорят за секса…
Преди години идеята за секса е била много мъглива. Младите момичета не са имали никаква представа какво представлява той, кога се ползва и как се прави. Научавали са го след това, след сватбата в първата брачна нощ. Не са могли да избират партньорите си по това какво харесва, какви заложби в леглото има и какво говорят другите за него… просто защото никой не говорел за самия секс. Така на практика двама души са се опознавали интимно след като вече са станали практически неразделни - законно. Без право на избор или претенции. Впоследствие са се нагаждали, опознавали и преоткривали. В годините на комунизма нещата били по-зле. Хората правели секс без брак, но отново никой не говорел за него. Вече не била забранена неговата употреба, а неговото обяснение. Комунизмът отричал секса и говоренето за него като нещо, което партията не одобрява и толерира. Хората са могли да коментират тази тема основно с тесен кръг и то заплашени, че ще бъдат подслушвани. Отново се толерирал моделът - секс след брака.
Години минават и времената се променят. Дали за добре или зле - само времето ще покаже. Да поговорим за секса в наши дни… без кавички, ограничения и страх, че това е забранена тема.
В днешни дни е срамно, ако си на 20 и не си правил секс. Обикновено се търси някакъв проблем в теб, в твоето мислене и поведение. В днешни дни децата започват да правят секс на 14-15 и то обикновено с партньори, които не обичат… просто защото трябва да го направят. Принудени са от едно постоянно развиващото се общество, в което те приемат по опита и партньорите, които си имал. Общество, в което сексът се е превърнал в рутина, начин за отпускане на напрежението… като фитнеса или шоколада.
Защо обаче сексът е институция?
Лесен въпрос с лесен отговор: защото всеки знае къде да го намери и как да си го поиска. Всеки знае кога може да го получи, за колко време, от кога и как. Това ме навежда на мисълта, че обикновено е по-сложно да си избереш зимно яке, отколкото да си избереш сексуален партньор. Парадоксът е, че всеки един от двамата партньори е запознат със ситуацията, че е бил избран без много чудене и мислене. Без селекция. Просто е бил на точното време и в точното място.
Светът се е развил толкова много, че вече са се появили и секс приложения за телефони. Телефонът ви засича вашето местоположение и ви показва най-близките сексуални обекти със същите желания като вашите. И хоп… 405 метра на дясно и вече имате нов любовник за сряда вечер. Бързо, лесно и чисто. И всеки приема това за нормално и дори практично.
Какво се случва обаче, когато радарът свърши, вашето сексуално тефтерче е запълнено. Радарът не може да определи на колко метра от вас се намира любовта. Както и кой ще ви направи чаша горещ чай, когато сте настинал. Радарът не ви подарява подаръци за Коледа или не ви нашепва колко много ви обича. Той просто задоволява нагона ви и ви освобождава от поетото напрежение. За бъдещето… е то остава неясно.
Никой не може да отговори на въпроса, дали подобен вид комуникация е опасен, защото всеки разсъждава от призмата на своя мироглед. За някои той е само на няколко метра разстояние. За други… те чакат нещо повече.
Това ме навежда на мисълта, че сексът е нещо като хоби на повечето хора. Като риболова и пазаруването. Но какво става, когато това хоби ни омръзне. Как да продължим след това. Ако всеки търси само секс, без обвързване и бъдеще, то тогава как се виждаме след 5 години, ами след 10?
Това ще покаже само бъдещето, а дотогава…ю да се порадваме на приложенията! И на институцията, в която превърнахме секса!
