Готови сме да се хванем на сериозен бас, че какъвто го виждаме Сашо Кадиев в "Преди обед", почти същият си е и в личния живот. Усмихнат, непосредствен, напоително приказлив, от време на време леко разсеян и недоспал. Тук Сашо откровено ни сподели по какви причини би скочил на бой, в кое прекрасно животно би се преродил, има ли нещо, заради което да скокне с желание от леглото рано сутрин, и дали го бива в спортовете. Е, и разбира се - тема N1, коронавирусът.
Сега покрай всички мерки заради коронавируса, поне временно свободата ти сигурно е малко или повече ограничена. Теб обзе ли те вече паниката или си спокоен, че всичко ще мине по-леко?
По отношение на коронавируса претърпях промяна. В началото, може би както повечето хора, не го взимах насериозно, но истината е, че нещата стават напечени. Все повече хора са болни, все повече хора умират. Добрата новина, ако има такава, е, че младите като че ли не са засегнати фатално. Но ме е страх. Усещам се как внимавам с кого се поздравявам, как се поздравявам, гледам да не излизам, да не ходя по обществени места. Така че ме е страх – това мога да кажа. Не съм истерясал, не съм паникьосан все още, но ме е страх. Имам едно наум. Кофти работа.
Изглеждаш голям бърборко на екран, така ли си и в личния живот?
Да, защото вярвам, че единственото най-силно и съществено средство на човек е вербалната комуникация. Обичам да приказвам и да бърборя, понякога напразно, понякога може би за някои безсмислено, но аз винаги намирам смисъл в думите и в това, което аз казвам. И намирам радост да приказвам с хората, аз самият да приказвам. Това ми е работата, аз съм телевизионер и театрален актьор. Ние приказваме.
А какво може да те накара да мълчиш с часове?
Много неща – умората, лошото настроение, разбира се. Уединяването. Често си мълча вкъщи, сред близките. Даже понякога получавам коментари – „Еее, сред хората си толкова разговорлив, а сега си така мълчалив“. Но гледам да не мълча много-много.
Има ли нещо, което хората (дори и по-близки) са приели за теб, а всъщност не е така?
Понякога хората не разбират моя хумор или поне не им се нрави. А аз го правя наистина добронамерено, понякога може би съм по-хаплив. Но го правя добронамерено, в името на комедията. Това ми се иска да разбират повече хората – че аз наистина се шегувам. И че за мен животът, освен всички сериозни неща в него, е и шега, една игра. Иначе, не знам, все повече се успокоявам с времето да доказвам на когото и да било какъв съм аз. Това, което правя всеки ден в телевизията и всеки ден в театъра, мисля, че достатъчно добре говори за мен, моите недостатъци и моите положителни страни, такива, каквито са. Както се казва, никой не е перфектен. В този смисъл – нека да ме възприемат такъв, какъвто съм. А ако има някакво недоразумение, нещо, което не могат да разберат от моя изказ, от поведението ми, просто да говорят с мен и мисля, че ще се разберем.
Какво не би искал никога да се променя в работата ти?
Самата работа, начина на работа и хората. Понеже в "Преди обед" екипът е прекрасен, с много умни, съвременни хора. И междувпрочем 90% са жени, което е великолепно, защото жените са чувствителни, по-дипломатични, по-меки, по-разбиращи. Така че и това не искам да се променя – съотношението мъже-жени. В театъра не искам да се променя това салоните да продължават да бъдат пълни. За нас е най-голямата радост публиката да идва на театър. Не искам да се променя отношението ми към работата. Бих искал да запазя ентусиазъм и любов към всичко това.
КАКВО ИСКА САШО КАДИЕВ ДА Е РАЗЛИЧНО В РАБОТАТА МУ ПРОЧЕТЕТЕ ТУК!
