Писмо от един влюбен мъж до всички мъже, които се питат как се обича жена.
Приятели,
Обичали ли сте някога жена? Ама така истински, искрено да я обичате? Да я разбирате, да й понасяте настроенията, да й прощавате, да я цените и да обожавате усмивката й?
Не знам за вас, но аз съм и все още обичам!
А знаете ли как се обича жена? Ей така от цялото си сърце и по-малко с ума.
Не е лесно, признавам ви, но няма нищо по-прекрасно и истинско от това.
Сутрин, когато се събуждате до нея, ще я виждате без грим, сънена и леко рошава. Няма да има нищо общо от жените по списанията. Но въпреки това за вас ще е най-красивата, защото тя винаги ще е вашата принцеса.
Няма да получавате всяка сутрин любимата си закуска в леглото, поднесена с безброй целувки. Понякога ще хапвате прегорели препечени филийки или пък прекалено рохки яйца.
Понякога вместо целувка ще виждате намусеното й лице, защото закъснява за работа, а все още не може да реши какво да облече, след като е пробвала поне 10 рокли от гардероба си.
Но вие не й се сърдете, вместо това й се усмихнете и й кажете: "Ти си най-красивата, любов моя. И роклята няма значение!"
Кафето? Понякога ще ви го поднася горчиво, а понякога изобщо няма да има време да ви го направи. Но никога няма да пропусне да ви каже: "Чао, скъпи. Обичам те!" И вие никога не го пропускайте да й кажете това, никога!
Помнете, че жените много добре знаят какво искат и мнението: "Жените никога не знаят какво искат!“ е изказано от някой, който не е искал да прогледне.
Жената винаги говори - с думи, с действия, с поглед, с мълчание дори. Ако нещо й тежи, може да го видите в очите й. Ако някъде сте сгрешили, повярвайте ми, ще го разберете я от думите й, я от мълчанието й.
Еми да, такива са жените, трябва да надникваш дълбоко в душите им. Ала ако успеете да го направите, вярвайте, няма да се отървете от усмивката й.
Може би ще ви е трудно и да осъзнаете, че вече няма само "аз", а "аз" на квадрат... Всеки трябва да прави своите крачки, докато двамата не докоснете устните си. Ако стоиш на едно място, а другият върви срещу теб, то е твърде вероятно да останеш зад гърба му.
Да не пропусна и онези моменти, когато светът й е крив, когато все за нещо съм виновен, когато е люта - ах, колко съм й ядосан. Но точно тогава, братя, не й крещете, не се мусете, разберете я – тя е жена! Сипете й чай, направете й супа, купете й цвете, стоплете я с прегръдка.
С жените е така, казваше дядо – трябва най-силно да ги обичаш, когато стават най-малко за обичане!
Трудно е, приятели, да се живее с жена. Всъщност, знаете ли какво? Не е толкова трудно! Нужно е само да я обичате с цялото си сърце, да я цените и да я уважавате, за да не го направи някой друг!