Преди много, много време една позната ми каза, че не вярва в любовта от пръв поглед. Вярвала в чувствата, историята, срещите. Вярвала в реалността, а не в това, че можеш да видиш някого и да изпаднеш в състояние на пълен шок - подивял от красотата му, енигмата му и всичко, което се случва около него. Да, тя е един наистина много прагматичен човек.
Тези дни тя беше много заета, защото си търсеше квартира. Поместваше Facebook статуси, пишеше в групи, ходеше по огледи. Призоваваше хора, които знаят нещо, да й помогнат. След като на последните ни две кафета тя ми обясняваше само за състоянието на имотите в Люлин и за това как брокерите не си вдигат телефона, аз реших да я оставя малко на спокойствие, докато открие това, което търси. Изненадващо… няколко дeна по-късно (през които не се бяхме чували) тя си намери гадже.
Тя, човекът, който караше всичките й предишни гаджета да минават на психо тест и ги принуждаваше да й разказват историята на живота си от А до Я, преди дори да са я извели на вечеря, вече имаше официално гадже, което показваше с различни селфита в розово!
Явно адът беше замръзнал, а морето пресъхнало.
След бързо телефонно обаждане и уговаряне на среща за кафе ние най-после се видяхме. Пропускайки увода, ви казвам нейните думи:
- В България е по-лесно да си откриеш гадже, отколкото квартира…
Замисляйки се за това, осъзнах, че тя може би е права.
Човекът, който не вярваше в първата среща, целувка, поглед. Човекът, който беше най-големият реалист в моя живот, ми показа, че ако не се уповаваш за едно нещо, ако не тръпнеш в неготово очакване и не умираш за него, го получаваш.
А аз изразходвах толкова много време от моя живот в безцелно преследване на загубени каузи.
Хвърчах по хора, които не ме заслужаваха. По такива, които не знаят какво искат. По други, които знаеха, но аз не се вписвах в тяхното търсене. Или по такива, които просто търсеха… и не се спираха на нищо сериозно.
Ако аз бях апартамент, то или бях на некомуникативно място, или пък имах стари мебели, защото никой не се спираше за постоянно. И често се отдавах под наем. Затова реших да направя основен ремонт (в себе си). Да изхвърля всички стари предразсъдъци. Да сменя тапетите на душата си и да избера нови, в по-светли и спокойни тонове. Да освежа интериора на ежедневието си, като направя място за нови преживявания. Да претапицирам сърцето си, като така премахна следите от всички предишни хора, които го бяха унищожили.
И накрая да сменя вратата. С някоя по-здрава, за да ме пази от хора, които влизаха неканени.
Накрая щях да намеря човека, който да се припознае с мен. И като в недвижимите имоти - да заживеем щастливо и да чакаме топлината на парното!
