Имахме какво да питаме Слави Стоев, а и Слави Стоев имаше какво да ни каже. Той е психолог, работил малко в областта на лечението на зависимости и доста повече в областта на организационното развитие и личното усъвършенстване на хората. От 2010 г. e основател и съдружник в консултантската организация InManagement, където е зает основно по проекти, свързани с промяна и управление и промяна на организационната култура и повишаване на лидерския капацитет. Отскоро експериментира в областта на ранното развитие на емоционалната интелигентност при деца с помощта на литературата. Автор е на излезлите три книги от поредицата "Лиско Лис и приятели" (издателство Рибка). Слави е един от най-слушаните гости (по споменатите теми) в най-слушания подкаст в България - "Говори интернет". Гордее се с участието си в проект на UNICEF - България и Асоциацията на европейските журналисти, посветен на по-етично отразяване на децата в медиите. Особено чувствителен на тема деца, често използва израза "Оставете на мира поне децата, мамка му". И ето сега, в разговора ни с него разбрахме кое е най-важното за един екип, психопати ли са изпълнителните директори, в какви "филми" влизаме, кой е най-ужасяващият човешки страх и че май сме си съвсем нормални. Освен това ни сподели как може да разберем дали сме емоционално грамотни
Какъв е най-бързият тест, който можем да си направим сами, за да разберем дали сме емоционално грамотни?
Назовете 10-15 чувства, които сте изпитвали през последната седмица и дефинирайте защо сте ги изпитвали. Но дефинирайте причината не през стимула ("Ревнувам жена ми защото се смее повече, докато е с Мишо, отколкото с мен"), а през вътрешната, истинската причина ("Страхувам, че ще загубя жена си, защото не мога да ѝ дам това, което ѝ дават другите"). Това е основата – емоционалният речник и способността да разбираме произхода на чувствата си. Произходът, не причинителят. Разбирайки произхода, ние имаме властта да управляваме емоционалния си свят и реакциите си. Имаме свободната воля да овладеем стихията на чувствата, които прелитат през несъзнаваното ни и наводняват тялото ни с определени химикали, които ни подтикват към определени действия. След което забравете за цялото това ровичкане във вас, живейте си живота и се връщайте към този навик само когато усетите, че нещо не ви е сгодно в живота, когато усещате, че не се сработвате с хората, които са ви важни или когато не искате да изпитвате това, което изпитвате в някакви ситуации.
Как може да учим децата си на емоционална интелигентност, ако ние самите не я притежаваме?
Учителите на много велики художници са били посредствени художници. За да учиш успешно някого на нещо, не е задължително ти самият да си майстор в него. Просто трябва да знаеш верните стъпки, верните методи и да ги преподаваш успешно. Както и да овладееш завистта си, че зависимият от теб става по-добър от теб. Задавайте на децата въпроси как се чувстват и не санкционирайте отговорите им ("Е верно ли те е срам, как може такова нещо?"). Опитайте се вие да разберете защо те се чувстват така и ще им помогнете и те да започнат да се разбират по-добре. Не спорете с тях за чувствата им, приемайте ги, за да могат и те да ги приемат. Помагайте им да се разбират по-добре – когато ви кажат "Не те обичам" или "Мразя те", отговорете им „Не ме мразиш, просто си ми ядосан/а защото ....“. Разсъждавайте на глас защо се чувстват така героите във филмите и книгите, аналогията с другите ни помага да разбираме по-добре и собствения си живот. И разни други методи, дето ги има в десетки книги и хиляди сайтове – просто ги прилагайте и пред вас може да разцъфти един човек, който е десетки пъти по-емоционално интелигентен, отколкото вие.
Помага или пречи емоционалната интелигентност (или емпатията) на управляващите големи фирми? Как ще уволнят някого, няма ли да им е трудно, като му съчувстват?
Според едно изследване, правено в Америка, при средно 1% психопати в популацията, при средно 25% психопати сред мъжете затворници, сред изследваните хора на позиция Изпълнителен директор високи показатели по психопатия дават 21%-та. Има една теория, че всъщност психопатията е генетично заложен инструмент в човешката природа, за да може да има лидери, които преследват значимата цел за племето, без да се влияят от човешкия фактор. Защото да си лидер на голяма група от хора може да е доста незавидна съдба, особено в трудни времена. Има хора, които развиват компенсаторна отчужденост от другите вследствие на интензивен стрес, който преживяват. Този феномен, наречен "дехуманизация", е един от симптомите на бърнаута – когато вече толкова не можеш да понасяш вината, загрижеността и отдадеността към другите, че просто спира да ти пука за тях. Повечето млади родители в някакви моменти са се докосвали до това преживяване спрямо децата си. Виждал съм, разбира се, и как прекалено емпатични лидери не взимат важни решения, които биха наранили човек или група от хора и това влачи цялата система надолу и всички страдат. Емоционалната интелигентност е да осъзнаваш тези процеси в себе си и когато си в роля да помогнеш на повечето, да можеш да си простиш да нараниш по-малкото, а не да се придържаш към желания образ на "готиния човек, който не прави такива неща". Или просто да се оттеглиш и да не правиш жертва на собствените си трудности цялата система, за която би трябвало да се грижиш. Ролята на лидер на големи групи наистина не е за всеки и е трудна за повечето хора, защото самото функциониране в големи групи е противоестествено за човешката психика. Мозъкът ни е еволюирал до способността да функционира най-ефективно в малка група до около 12-15 човека.
