Винаги съм мразел първите срещи. Винаги. Идеята, че трябва да минеш някакъв тест, очакването дали си се справил. Ужасът, че може да се провалиш. Или пък човекът срещу теб да се окаже сериен убиец и ти да не можеш да се измъкнеш… :) Все неща, които са доста напрягащи. Разбира се, няма как да изградиш нормална връзка, ако нямаш първа среща. Затова реших да ви споделя една от моите най-ужасни първи срещи.
Е, аз имах много неприятни срещи, но тази беше повече от досадна. След запознанство от обща позната и разбирането: "Да пием по нещо след работа" - аз се озовах в един не особено известен бар на среща, за която щях да имам нужда от много качествена водка!
Отначало се почувствах като личен психотерапевт и ясновидка в едно. "Какво мислиш, защо ли се разделихме?" или пък "Сега ще ти разкажа друга история и искам да кажеш какво мислиш?" и най-любимото ми "Понякога се чувствам ужасно. Самотата ме убива… дали смяташ, че лечението наистина е в безразборния секс?". След това гледах в една точка и не можех да повярвам, че един човек може да ти обяснява всичко за сексуалния си живот, без дори да знае какво работиш. После имаше странно избухване в сълзи при споменава на думата – лъжица. Нямам представа защо, може би съм припаднал.
Имаше моменти, когато се запитах дали въобще знае името ми или пък дали казах нещо повече от "Аха" през цялото време. Кимах тактично, поглеждах часовника и се чудех къде са всичките ти приятели, които обикновено ти звънят по 21 пъти на ден, а точно в този момент ги няма. Накрая бях толкова отегчен, че предпочитах да отида на опера с леля, отколкото да остана още и минута в тази зловеща любовна история. И то чужда! Защото в този момент отново се върнахме на бившето гадже. Не знам защо хората смятат, че това да покажат колко са наранени ще накара някой нов избраник да ги хареса още повече. Или пък да ги съжали. Накрая, след близо два часа на дискусии - защо бившето гадже е постъпило така и защо домашните любимци умират, получих спешен sms (беше от мобилния ми оператор за просрочена фактура), но аз казах с възможно най-шокиращият си глас: "Боже, съседите ми пишат. Явно има пожар в нас. Трябва да тръгвам…"
В тази ситуация се измъкваш с основателна причина и от бързане можеш да забравиш да организираш нова среща. Дори след това ще бъдеш прекалено зает с ремонт и няма как да излизаш. И готово.
Срещата свърши, аз се измъкнах, прибрах се у дома, поръчах си любимите ми спагети с бамбук от ресторант, който със сигурност е трябвало да бъде затворен от ХЕИ преди години и си пуснах филм. Защо обаче реших да ви разкажа тази история?
Защото след това забавно приключение реших да преценявам хоратаспоред това дали са добри слушатели. Ако един човек не може да ти даде думата, то тогава как се очаква да прекараш с него цял живот. В любовта е най-важното да изслушваш и да бъдеш слушан. Да можеш да разчиташ на човека до теб и да вярваш, че само той може да те разбере най-добре. Спрях да се преструвам… добре де, намалих преструването. Не можеш да спреш напълно, а и аз съм много лош лъжец, така че не се и опитвам да ви лъжа. Може би дълбоко в нас е заложено да се преструваме. Дори да не го искаме. Или да не вярваме, че го правим.
Може би трябваше да кажа, че това не е моят човек, камо ли моята първа среща. Да си тръгна и готово. Аз обаче излъгах, за да се измъкна. Тъжно, но факт. Всички го правим. Все пак важното е да научим уроците, които трябва да бъдат научени!
Аз научих два през тази вечер:
В долнопробния бар има 86 плочки, 36 стола, 18 маси и 55 бутилки алкохол.
Както и това, че една история винаги може да стане по-скучна!
