Всеки от нас познава поне двама мъже, които не искат да имат деца. Обикновено тези мъже не говорят за своите убеждения. Първо, защото често е невъзможно да се каже със сигурност дали дори най-харизматичният ерген иска деца и второ - защото това е непопулярна позиция. Трябва да притежавате чара и харизмата на Джордж Клуни, за да можете до 52-годишна възраст спокойно да заблудите обществото с истории за нежеланието си да се размножавате, а след това да се ожените и да имате близнаци.
Но непоколебимите привърженици на бездетството са се научили да избягват умело еволюционните, държавните, библейските и социалните капани. Те не вярват в демографска криза, а в пренаселеността на Земята и предпочитат да не живеят в полза на родината или потомството си, а заради тяхното удоволствие.
Честно казано, повечето мъже честно изпълняват задължителната програма: среща, сватба, деца. Други спират до срещата или до сватбата, ако са достатъчно открити. Малко са ентусиастите като Брус Уилис с пет деца или като Еди Мърфи с цели 9. На този фон са групата от мъже, решили да се справят без потомство, продължава да бъде най-загадъчната. И в края на краищата те дори не трябва да раждат - да минават през 9-месечно надебеляване и да се притесняват за развитието на бебето. Просто вземат или не взимат решение за това дали искат да бъдат родители.
Ако обобщим манифеста на мъжете без деца, се оказва, че те не искат отговорност, ключовата дума в отношенията е "удобна" за тях, те се виждат като независими самотни, не се стремят да играят социално значимата роля на родител, интересуват се от кариерата и свободата си, може би самите те и не са напуснали детството си, но успешно са изключили всичките си "генетични броячи" в полза на безгрижно съществуване.
Но преди да започнете да ги отписвате и обвинявате за всички грехове, от безотговорност до късогледство, има смисъл да видите какво точно ги движи и какви пристрастия в съвременното общество са създали философията на непродуктивните потребители.
Желанието да живея за удоволствие. Да, може би граничи с егоизма, но дали това наистина е толкова лошо само по себе си? Това е истинският проблем на времето: общество на хиперактивни хора, заглушени от работата и живота, които сякаш правят всичко както трябва, но няма щастие. ООН редовно инициира изследователски проекти, които измерват нивата на щастие в различни страни, опитвайки се да разберат кой и къде живее добре. Скандинавските страни традиционно са водещи в класацията, докато България винаги е сред последните. Но въпросът какво освен мир и просперитет прави човек щастлив, остава отворен.
От друга страна опасни ли са мъжете без деца? Не! Докато те съставляват малка група от маргинализирани и полови дисиденти, те не влияят на тревожната статистика. Освен това, в стремежа си да избегне капана за двойни стандарти, човек ще трябва да признае, че ако една жена по някаква причина не иска да роди деца и има право на това, тогава мъжът може да остане без квалификацията "баща" - и има право на това.
Мъжете без деца не са новост. Въпреки това те не трябва да бъдат съдени, защото това е въпрос на личен избор и лични виждания! А всеки заслужава сам да определя собствения си живот.
