Преди много време всички имахме повече време. Да, тогава нямаше социални мрежи, таблети, места, на които ходиш, само за да се тагнеш. Едно време нямахме нужда да планираме с органайзери, да включваме аларми и да планираме дори и 5-те минути, които ни трябват сутринта, за да изпием едно кафе с малко мляко. Едно време, когато имахме повече време…
Какво се промени оттогава?
Кога за последно ви се е случвало да имате толкова време, че да се чудите как да го оползотворите? Кога просто сте стояли на терасата, гледали сте тъпо навън и сте пиели сок? Много отдавна, нали…? Аз също. Просто защото постоянно бързаме.
Алармата иззвънява точно в 6.30. Всичко е по график: душ, закуска, кафе, обличане и излизане. Сякаш от самото ни ставане, ние започваме да вървим назад, знаейки че така или иначе няма да стигнем. Качваме се в колата или бързаме за автобуса. Закъсняваме, а още не сме тръгнали.
Задръствания, светофари, псувни и поглеждане на часовника. А той неуморно отмерва, че времето минава.
Озоваваме се на работа, а се чувстваме така, все едно е минал валяк през нас. Нямаме сили за нищо, изцедени сме.
И се започва от начало: задачи, доклади, крайни срокове и пълно напрежение. Забравяме, че всичко останало около нас съществува, чак до обедната почивка.
После в 7 се прибираме. Пак задръствания, пак светофари и пак същия ужас. У дома вечеряме и лягаме… и после алармата пак иззвънява.
И вече идва време да се замислим - къде изчезна свободното време. Никъде! То е там, просто може би не знаем как да го оползотворим, докато не осъзнаем, че може би е безвъзвратно изгубено.
Затова трябва да намерим време за себе си.
За приятелите, които винаги забравяме. Те ни търсят, ние затваряме, защото имаме поредното нещо, което трябва да свършим и после, когато се сетим, вече е прекалено късно… Ако въобще се сетим. Да, трябва да намираме повече време за приятелите си. Да им се обаждаме, да се виждаме с тях, да им показваме колко много ги обичаме.
Да намираме повече време за родилите си, да им показваме колко държим на тях.
И може би не на последно място, а най-важното. Удебелено и подчертано в черно: да намираме време за себе си.
Да прочетем книгите, които винаги сме искали да четем. Да се разхождаме безцелно, да не правим нищо и въпреки това да се чувстваме свободни. Или именно заради това.
Затова колкото и да нямате време- опитайте се да намерите - малките неща… понеже никой няма да ви върне времето, което вече сте изгубили!
